Третият председател на СКП е Цветелин Биков, който реализира един нестандартен мандат. Повече за любопитните и трудните моменти по време на председателстването му ще научите в интервюто:
- Здравей! Благодарим ти, че успя да отделиш време за въпросите ни. Разкажи ни малко за себе си и за периода, в който беше председател на Клуба.
Казвам се Цецо и завърших специалност Политология през 2014 г. Преди това учих две години математика във Факултета по математика и информатика към Софийския университет (СУ). През учебната 2012/2013 г. специализирах Политически комуникации в Американския университет във Вашингтон, САЩ като стипендиант по програмата „Младите лидери на България“. По време на престоя ми в САЩ имах възможност да участвам няколко месеца в предизборната кампания на президента Барак Обама, както и да стажувам в един от най-големите и авторитетни мозъчни тръстове The Brookings Institution.
Преди да се кандидатирам за председател на Студентския клуб на политолога бях негов заместник-председател. Преди това имах опит в Студентския съвет на СУ като председател на комисията по образование. Бях избран и за един от шестимата студенти от целия университет за член на Академичния съвет на СУ.
- В момента с какво се занимаваш?
В момента съм Мениджър „Маркетинг и комуникации“ във Фондация „Заедно в час“, където отговарям за стратегическото позициониране на организацията в общественото пространство. Имам за цел да популяризирам проблема с образователното неравенство в България и начините, по които мотивиращите учители-лидери по програма „Заедно в час“ ежедневно се борят с него. Сред основните ми комуникационни приоритети е изграждането на организацията като лидер на експертното мнение по образователните въпроси.
В момента съм член и на Управителния съвет на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE), където отговарям за дългосрочното развитие и оценката на въздействието на организацията.
- Какво ти даде СКП като опит и пренесе ли го в последствие в твоя професионален живот?
Опитът ми в Клуба определено ми помага в сегашната ми работа. Като председател се научих да мисля стратегически и да планирам дългосрочно, да бъда по-убедителен и аргументиран в изразяване на моето мнение и позиция, както и по-ефективно да печеля съмишленици, които да ме последват.
- Кой е най-запомнящият се момент за теб по време на председателстването ти на Клуба?
Най-големият успех за мен бе промяната в отношението на нашите преподаватели към Клуба. Преди това тези отношения бяха умишлено игнорирани, но за една година успяхме да променим тази ситуация. Превърнахме се от клуб, за който голяма част от преподаватели не бяха сигурни, че продължава да съществува, в Клуб, който активно е търсен за мнение. Бяхме представени в различни техни заседания, бяхме консултирани по различни въпроси, свързани със студентските интереси. Инициирахме и първата активна дискусия между студенти и преподаватели за необходимите промени в учебния план на специалността. Успяхме да изградим професионални отношения на уважение и доверие.
- Ако можеше, какво би променил по време на управлението си?
Бих се опитал да потърся повече възможности да направя Клуба по-интересен за тази част от студентите, които традиционно не се описват като „активни“ и не членуват в подобни студентски клубове. Вярвам, че интересът на всеки един студент би могъл да бъде спечелен, ако се направят необходимите усилия той да бъде идентифициран.
- Какво искаше да видиш в СКП, но не успя?
Бих искал да видя повече от членовете на Клуба да поемат самостоятелно инициатива за възможностите, които са им интересни. В началото на моето председателство с екипа от Управителния съвет (УС) установихме, че голяма част от членовете просто идват на събития, но рядко поемат инициативата да организарат нещо сами. Бях изключително против аз и осталите пет човека от УС да поемат цялата работа, тъй като това не води до устойчиво развитие на подобна доброволческа организация като СКП. Бях един от първите председатели, който наблегна по-сериозно в работата си върху делегирането на отделни задачи на хора от Клуба. Те постигнаха страхотни резултати, но за съжаление този мой мениджърски подход беше ефективен само с малка част от членовете. Щастлив съм обаче, че те имаха възможността на развият своите лидерски и организационни умения.
- Какво би искал да дадеш като съвет на настоящите и бъдещите членове на Клуба?
Да търсят непрестанно нови възможности за развитие в рамките на университета и извън него. Да изискват максимално много от преподавателите си и да им задават въпроси за всичко, което ги интересува. Сега е времето да експерементират, да се предизвикват и да видят какво истински им носи удоволствие. Сега е времето да грешат и да се учат от грешките си.