Следващият интервюиран председател е Василена Цветкова. В края на мандата си тя разказва за уменията, които е развила у себе си благодарение на СКП, какви са очакванията и амбициите й по отношение на прогреса на Клуба и какви препоръки дава тя на членовете му:
1. Здравей! Благодарим ти, че успя да отделиш време за въпросите ни. Разкажи ни малко за себе си и за периода, в който беше председател на Клуба.
Здравейте и от мен! Радвам се, че имам възможността да се обърна не само към членовете на Клуба, но и към приятелите му, които да се запознаят по-обстойно с дейността и развитието му. Казвам се Василена Цветкова, 3-ти курс съм и все още имам удоволствието да председателствам Клуба. Мандатът ми е към своя край, но дейността на СКП започна своя нов разцвет и популярността и интересът към него се увеличиха многократно. Стартирахме много нови проекти, които са в процес на развитие, и които ще бъдат от изключителна полза както за членовете на Клуба, така и ще имат обществено-полезна насоченост.
2. В момента с какво се занимаваш?
Все още съм студент. Студентски клуб на политолога ми е приоритет, разписвам стратегии за неговото продължаващо развитие, както и за личностното израстване на членовете в него.
Странично се опитвам да намирам свободно време за себе си и близките ми, както и за хобитата ми – рисуване, фотография, художествена литература.
3. Какво ти даде СКП като опит и пренесе ли го в последствие в твоя професионален живот?
СКП ме научи на работа в динамична среда, работа в къси срокове, екипност, както и използване капацитета на членовете. Всеки е добър в нещо, всеки се бои от нещо. Постарах се да използвам максимално уменията на всички, както и да предоставя такава среда, в която всички ще се чувстват спокойни да преминат границите си. Това бяха много ценни умения, които ми бяха от полза като HR стажант. Сигурна съм, че и занапред ще имат приложение. Един допълнителен плюс е и това, че успях след толкова презентации да овладея жестикулирането си. Все по-малко приличам на рапър.
4. Кой е най-запомнящият се момент за теб по време на председателстването ти на Клуба?
Трудно. Това, може би, беше най-цветният мандат. Изключително много запомнящи се случки имаше. Спомням си как на една от първите лекции, които организирахме влязох и залата вече беше препълнена. 80 места!
Наскоро стартирахме и серия от публични лекции за БРИКС, за които билетите свършват почти моментално. Щастлива съм, че има толкова голям интерес към дейността ни.
5. Ако можеше, какво би променила по време на управлението си?
Бих подходила малко по-целеустремено. Често се случваше да ми идват много идеи и тогава впрягахме пълния си капацитет, което може да е уморявало малко екипа. Но пък резултатите си заслужаваха.
6. Какво искаше да видиш в СКП, но не успя?
Това, за което се кандидатирах, беше нещото, което исках да видя. Исках да видя активен, мотивиран екип от хора, които работят със страст, които да се предизвикват и да преодоляват страховете си. Видях как свитите членове се оказаха невероятни оратори, останалите имаха възможност да работят по проект, който надявам се скоро да е факт и да развият аналитичността си, критичността си и уменията за аргументация и задълбочени проучвания.
7. Какво би искала да дадеш като съвет на настоящите и бъдещите членове на Клуба?
Приятели, колеги, СКП-ейци, продължавайте да бъдете активни, идейни, мотивирани и постоянно търсещи развитие. Смело възползвайте от възможностите, които Клубът ви дава, създавайте нови такива, бъдете проактивни. Все по-често се провокирайте и преодолявайте себе си и лимитите си. Грешките не са страшни. Страшно е да не опитате. Иначе как ще разберете колко добри сте всъщност?
Накрая бих искала да ви припомня един цитат на Чърчил за успеха: “Успехът е способността да преминаваш от един провал към друг с ентусиазъм!”
Поддържайте този пламък!