Силвия Динева е вторият председател, който се отзова на поканата ни за интервю. Тя стои начело на две големи инициативи в 7-годишната история на СКП – дебатът „Аз и НАТО” и проектът „Права на гражданите в ЕС”. Ето какво ни сподели тя:
1. Здравей! Благодарим ти, че успя да отделиш време за въпросите ни. Разкажи ни малко за себе си и за периода, в който беше председател на Клуба.
Студентската ми любов. Около мен всеки може да потвърди, ако разпитате, че Клубът беше лично предизвикателство, което посрещнах с много обич. Сблъсках се със СКП благодарение на куража, който ми вдъхна Тодор Райков – основателят на организацията. Първоначално работих с много несигурност и неувереност. Откровено ме беше страх да изразя мнение или да защитя позиция публично. Все пак взимах инициатива постоянно! От самото начало! Станах Председател в момент, когато нямах политологична експертиза, нито управленски умения, нито връзки, нито ресурс и само бегла представа какво бих могла да предприема. Истината е, че с тези липси се наваксват с много работа – ако попитате тези същите хора около мен, с които започнах, ще разкажат за късните часове, липсата на почивка и яко бачкане 🙂 Интересното е, че си дадох сметка за цялата лична инвестиция едва след като приключих работата си в СКП. Преди това те държи адреналинът на отговорността към екипа, амбицията да напредва организацията и, в крайна сметка, успехът в реализирането на идеалната цел, която си поставихме – бяхме недоволни от липсата на практични умения и знания по специалността и се заехме да намерим решение. По моя преценка – успяхме!
2. В момента с какво се занимаваш?
Работя във Fashion Days – швейцарска компания в сферата на онлайн търговията – и ръководя екипа, който се грижи за съдържанието на уебсайта. Участвам и в SmartiGraphs – образователен уебсайт, съсредоточен върху политически и обществени теми, представени с помощта на иновативни инструменти. Веднага издавам, че почти целият екип е от колеги политолози, включително и основателите Владимир Василев и Александра Топчиева, с които в момента инвестираме усилия да развием проекта – вътрешно като организация и външно като продукт и познаваемост. Скоро завърших и alternative MBA, която отново отговаря на търсенето ми повече на практичен, отколкото теоретичен опит. Такава съм си, не ми се застоява върху книгите твърде много. Вярвам в ученето през действие и взаимодействие! Имам интерес и към един музикален проект, но за него ще мога да разкажа повече на следващия рожден ден на СКП.
3. Какво ти даде СКП като опит и пренесе ли го в последствие в твоя професионален живот?
Откровено мога да кажа, че това е най-ценният ми опит и проектът, с който най-много се гордея и винаги давам за пример. Причината е много проста! За разлика от другите ми начинания, тук делтата е огромна! Какво имам предвид? Разликата в успеха и развитието на Клуба от началото на моето председателство до неговия край беше изключителна. Същото важи и за мен като умения, разбирания, култура и отношение към работата. Уверих се, че опитът в студентска структура, особено с ръководна роля, е най-яката школа в сравнение с НПО или бизнес сектора, защото всички предпоставки за успеха на една организация са възможно най-неблагоприятни – липсва ресурс (работихме с почти 0 лева и без база), огромно текучество в екипа, който от своя страна е неопитен и понякога без ясна посока. Мотивацията е най-трудна, защото няма осъзнатост за бъдещите ползи от дейността, няма и други директни стимули. Основно се работи дистанционно. И още куп предизвикателства, които са даденост в една компания например… Така че школата е жестока, когато си в позиция да разработваш и пробиваш път на продукта. Истината е, че опитът ми в СКП ми даде да разбера за себе си, че лидерството, мениджмънтът, развитието на организацията, постигането на резултати, стратегическото планиране и работата с хора всъщност са уменията с повече потенциал за развитие при мен, отколкото политологията сама по себе си. Ето защо поех по малко по-различна професионална пътека, но все пак оставам със силно желание за принос към обществото и затова с голяма мотивация работя в SmartiGraphs.
4. Кой е най-запомнящият се момент за теб по време на председателстването ти на Клуба?
Две са нещата – когато хората успяваха да почерпят от членството си в Клуба с увеличаване на практичната експертиза от една страна и организационните успехи от друга – накрая много хора сами ръководеха инициативи и поемаха все повече отговорности. Вторият моментът настъпи по-късно и е с по-личен характер! И днес се случва хората да се свързват с мен във връзка със СКП и съм страшно щастлива, че търсите мнение. Сблъсквам се с признание за усилията ми години след завършването ми – адски ми е мило, когато различни хора асоциират един от успешните периоди на Клуба с мен. Помните ме и това е голяма награда за мен!
5. Ако можеше, какво би променила по време на управлението си?
Бих потърсила повече и по-добри начини да ангажирам и обясня някои решения и ходове, които предприемах. Често се случва (и чак сега го разбирам) в стремежа си да постигне целта, лидерът да пропусне да си даде сметка, че той вижда цялата картина, по-големия хоризонт, но започва да битува там и забравя, че тези, които го държат да не падне, не са свидетели и не разбират. И това е огромен проблем. Необходимо е много малко и това е да се разказва историята на хоризонта, да се превежда картината в скица, да се говори за целта и посоката, за вчера и утре.
6. Какво искаше да видиш в СКП, но не успя?
Приемственост е първото нещо. Още не съм изяснила за себе си дали по-голямата отговорност за прехода между ръководителите е на стария Председател с неговия опит или по-скоро на новата фигура с неговата проактивност, което е първата заявка за ангажимент към организацията. Не трябва да се забравя, че СКП е посветен на това да компенсира липсата на практика, но това важи и за лидера, не само за членовете. Затова смятам, че е важно да се даде пространство на наследника да намери своя начин да ръководи и да допринесе за развитието на Клуба, дори и това да е за сметка на някои досегашни практики. Понякога се оказва доста полезно. Второто нещо е активната критика към Председателя 🙂 СКП е създаден така, че екипът има голяма роля с неговите идеи и инициативност, както и като коректив на лидера. Липсваше ми активната обратна връзка и подлагането на съмнение на идеи, решения и ходове, така че да се взима в крайна сметка най-правилната за организацията посока.
7. Какво би искала да дадеш като съвет на настоящите и бъдещите членове на Клуба?
На първо място е необходимо да изолирате за себе си една най-важна цел, благодарение на която съществува този Клуб. Това е причината, поради която се събирате и работите, и вероятно това е проблем или предизвикателство пред вас като студенти и бъдещи професионалисти по Политология, с което искате да се справите със споделени усилия. След това направете стратегия, която си представете като коловоз. Това са принципи, от които не трябва да излизате, за да може да сте успешни в реализирането на целта си. И знаете ли… най-ценното на стратегията не са предписанията, които трябва да следвате, а това, че става изключително ясно какво НЕ трябва да предприемате. Всяко партньорство, идея, проект, инициатива или друг ход си струва, само ако отговаря на фокуса ви!
Пожелавам успех и очаквам покана за парти!