ACTA не може да бъде източник на онлайн законодателство

Теодора Ангелова

Крайната позиция против ACTA и отхвърлянето на съществуването на проблема с пиратсвото може да реши въпроса само временно. Вече е почти сигурно, че споразумението няма да бъде ратифицирано, но евродепутатите са единодушни, че неуспялата ACTA ще еволюира в нов опит за законодателство в същата област, за добро или за лошо.

Противниците на ACTA могат да бъдат разделени в две категории. В първата попадат онези, които не разбират смисъла ѝ, а във втората – онези, които го разбират, но виждат неприложимостта на споразумението. Задължително е и да се направи уговорката, че излезлите на улицата срещу споразумението, се интересуват главно от законодателството в областта на интернет, въпреки че ACTA е създадена за защита на всякакъв вид продукти. Дадено бе например обяснението, че тя играе роля на защитник срещу стихийните пазари на Китай, Индия и Бразилия. Независимо дали евентуалното прилагане на закона в тази насока би било резултатно или не, той сложи на преден план далеч по-трудни за решаване проблеми и незадавани досега въпроси.

ACTA основно засяга две понятия, които макар и привидно еднакви, означават различни неща и влизат в конфликт – “авторски права” и “право на собственост”.

Авторските права са по-тесен термин от правото на интелектуална собственост. Продуктът на интелектуалния труд е вид собственост, която често подлежи на пиратство и злоупотреба. В наши дни интелектуалната собственост и информацията днес са почти едно и също нещо.

Тук е моментът, когато юридическата  терминология създава логични идеи и законодателството формулира адекватна цел. И все пак именно тази терминология остава изпразнена от съдържание.  Това е така, защото правото на собственост и цялото законодателство в тази област са формулирани в коренно различни условия от тези, в които институциите се опитват да ги приложат в момента.

Предвиждам, че скоро ще стане популярно схващането на идеята за авторско право като изцяло невалидна и неактуална. И до голяма степен има основание за това – все по-набиващо се на очи е, че интелектуалната собственост в цифрова среда има стойност като такава в срок, изтичащ в момента, в който продуктът попадне в мрежата. От този момент той е практически непроследим. Неслучайно средата, в която е организирана информацията в интернет, се нарича не пазар, а  поток. Тук идва първият аргумент на протестиращите – всеки опит за промяна на законодателството нарушава презумпцията за невинност, която е база за адекватното функциониране на всяко демократично общество.

Авторските права не са отживелица, но истината е, че инструментите, чрез които са защитавани през миналия век, не са приложими в цифровата среда.  Те просто идват от друга епоха. Социологът Даниел Бел дава съвсем логична аргументация за това.

Той разделя обществата на три типа – доиндустриално, индустриално и постиндустриално. Преходът между нашето, постриндустриалното, и предходното е много по-шоков и проблематичен именно от гледна точка на трансфера и защитата на информацията и стоките, обект на авторско право.

В Табл 1. се вижда категоризацията на обществата според Бел и някои от показателите им.

Категоризацията се основава върху вида заетост на мнозинството. Инвестициите, т.е. парите, отиват там, където са хората. Ако в първите две общества възвръщаемостта може да бъде очевидна във формата на ресурсите и техните материални резултати (суровини и произведена стока), то днес средствата се инвестират в продукти, които са в максимална степен резултат от интелектуален труд (информация, знание).

Няма универсална мерна единица за този труд, нито такова възнаграждение, нито опаковка, която да го предпазва от пиратство и кражба.  Има по-малко  общо между манифактурния или индустриалния продукт и този, създаден чрез обработка на информация. Ако информацията е разглеждана като продукт, то друго предизвикателство за законодателите онлайн е да се прави качествена разлика между информация, произведена и разпространявана с комерсиална цел и с некомерсиална цел. 

И все пак инвестициите са там, където е ресурсът, а ресурсът под формата на информация е абстрактен, непроследим и не може да бъде контролиран нито от компаниите на правоносителите, нито от търговските организации, дори те да имат съвсем логичното етично и морално основание да го изискват. Ролята, която играе ACTA, е да защитава интелектуална собственост със закони, предназначени за индустриална продукция. Или просто да постави двете под един общ знаменател, наречен “борба срещу фалшифицирането”.

Ако вземем предвид резкия преход от едната форма на обществото в другата, съвсем лесно може да се открие откъде точно произлиза несъвместимостта между две очевидно основателни сами по себе си твърдения:

1. Становището на институциите: “Пиратството е престъпление, то ощетява производителите, авторите и превръща нерегламентирано и незаконно собствеността в обект на безплатно притежание.”
2. Становището на всички останали: “ACTA като спирачка за информацията, използване на мрежата като универсален инструмент за неограничени ресурси и налагане на регламент едва ли не върху мисълта и мнението като процеси на генериране на информация.”

Основната причина полемиката около ACTA да бъде актуална още дълго време след подписването или неподписването й, е че тя засяга проблеми, които може да формулира, но не и да разреши. Произволните санкции, които ужасяват днес протестиращите, може би биха излекували симптомите на проблема с пиратството, но не и причината за него. Без да търсим виновник измежду правителства, правоносители и търговски организации, регулацията на пазара днес има един ключов недъг, който е особено видим в случая с пиратството.

Когато става дума за „стока” в комерсиален смисъл, не се прави нужното разграничение между стоката в цифрова среда (като информация, част от поток в онлайн пространството) и стоката, която се закупува от супермаркета. Вместо това обектът на покупко-продажба се разглежда като едно и също нещо в или извън интернет. Регламентът е един  и същ и ако сме свикнали в единия случай да наричаме нарушението “кражба”, а в другия “споделяне”, то в юридически смисъл, това разграничение не съществува.

ACTA универсализира наказанията – поставя съществуващата офлайн рамка в онлайн среда, в която до този момент не е съществувала каквато и да било рамка и е твърде късно такава да се приложи, тъй като нея я има и се развива заради самата липса на ограничения.

Публикувана за „Експертен клуб за икономика и политика“ на 27.02.2012г.