Емил Марков
PR на Студентски клуб на политолога
Член на Факултетен студентски съвет към Философски факултет – СУ „Св. Климент Охридски“

В последните години, при управлението на Тройната коалиция и ГЕРБ, чуваме различни упреци – кой бил ляв, що са леви мерки и кой е десен, съответно десни. Коалицията с основна сила от левицата наложи плосък данък, а ГЕРБ увелич(ава)и минималната работна заплата и активно стимулира частните спортни клубове по един откровено неприемлив начин. Разбира се, тези идеологически спорове са само в академичните кръгове и доста отдавна са излезли от сила в обществото.
Това обаче, което правеше впечатление досега, бе сравнението на развитието с европейските партии от развитите демокрации с трите блока – ляво, дясно, център, най-вече в Германия. По отношение на „популистите” от ГЕРБ, „автентичната” десница пропищя ЕНП и християндемократите на Меркел за недемократичното ляво захождане в десния спектър.
Но скоро вече и християндемократическата светиня (ХДС) ще излезе от твърдите идеологически ценности в икономическото развитие. Това се очаква като основна изненада на партийното събрание в Лайпциг през следващите седмици на ноември. Разклатената стабилност след победите на социалдемократи и зелени по провинциите със триумф в Берлин показа на немския канцлер, че стабилността при увеличаващо се неравенство води до промяна на електоралните нагласи, които изискват повече хуманност и загриженост към работните им условия.
Това „дърпане на килимчето” този път се казва минимална работна заплата (МРЗ). Да, точно така, икономическото табу за всички неолиберали, което се смята от дълго време за „черната дупка”, унищожаваща работни места. Досега подобна практика бе извършвана на ниво сектори чрез договаряне от работодатели и синдикати. Идеята тук е МРЗ да бъде контролирана от правителствена агенция, подобна на английския еквивалент – комисия, контролираща ниското заплащане. Предложенията засега се разминават най-вече в това дали по западно- или източногермански модел да бъде определено началното минимално ниво – разликата е в 1 евро, между 7/8 евро на час.
Разбира се, немската преса не спести критика или похвали за инициативата, чиято основна цел е изземването на гласове от левицата на изборите през септември 2013 година. От една страна, засега поне, имагинерно стоят хилядите загубили своята работа и загубите за икономиката в милиарди евро, а от друга запазването на стабилни заплати за германците спрямо чужденците и защита от корпоративния натиск.
В случая важното е, че десницата сериозно започва да отстъпва на критиката върху текущата финансова система, дори понякога недостатъчно аргументирана. Предполага се, че въвеждането на единна минимална заплата в Германия ще стане чрез споразумения с пробизнес коалиционната “Свободна демократична партия” (FDP) поради забраната, наложена тъкмо от нея в споразумението между християндемократи и либерали за съставяне на правителство.
Сериозните промени в позициите и в останалите страни от Еврозоната дават отражение и у нас за добро или лошо. Но кризата в комуникацията между граждани и партии, и изчерпването на посланията доведе до тази нова прагматичност при вземането на всяко решение. Неслучайно преди време Иван Кръстев спомена, че политиката се промени от сблъсък на идеи и ценности в рамка към мерене на организационни ресурси и решения на конкретни проблеми.
Този нов замах говори и за новото време, в което място трябва да се намерят и новите политики за интеграцията на гражданите в решаването на проблемите. Само тези партии биха имали шанс да се развиват прогресивно по съвета на известния английски либерал Маколи: „Който не приема умерени въведения, се обрича да бъде пометен от ураганите на историята”.