Ханс Моргентау разграничава три основни типа подход към вътрешната и международна политика в зависимост от преследваните цели- запазване, увеличаване и демонстриране на сила. В тази връзка едната алтернатива пред държавите е да приемат подхода на империализма. Според Моргентау това предствалява „политика, насочена към промяна в съществуващите силови отношения между нациите”. Амбициите могат да варират от локално превъзходство през континентална империя до световна доминация. Държавите могат да се превърнат в империалисти в резултат на победа, поражение или поради слабостта на другите. Целите биват от възстановяване на статуквото до разпределение на сили. За постигането на империалистични цели държавите могат да прибягнат до военни, икономически и култури средства. Най- старата форма на империализъм е военното завладяване. Икономическиоти влияние е друга техника. Съществува и културен механизъм, който Моргентау определя като „опит да се влияе върху човешките умове като инструмент за промяна във взаимоотношенията на силите мезду две нации”.
Империите от миналото също се възползват от тези лостове. Римската империя е изградена чрез неспирна териториална експанзия. Рим представлява централизирана политическа система с обособена самозадоволяваща се икономика. Освен това притежава сложна структура от икономическа и политическа организация, както и огромни легиони, разположени в чужди територии. Съществува и една много важна нагласа и това е висшето самоопределяне като римски гражданин. Това легитимира римското управление и укрепва имперската мощ.
Ефикасен централен контрол се наблюдава и при Китайската империя с нейната централизирана и сурова бюрокрация. Отново на лице е обширна територия. Паралелно с вътрешни цикли на обединяване, следвани от упадък и разединяване, Китай успява неколкократно да изгради имперски системи- самодостатъчни, изолирани, непознаващи организирани съперници отвън. Тази империя се характеризира със сложна винансова, икономическа, образователна и военна организация, подобно на Рим. Основната тежест за контрол над обширната територия и голямото население е централизираната политическа власт. Съществува и вкоренено чувство за културно превъзходство, поддържано от една самодостатъчна и самоподдържаща се система, основана преди всичко на споделена етническа принадлежност.
По-близък аналог до съвременното определение за империя е Монголската. Чингиз хан и неговите наследници установяват централизиран контрол над територия с глобално стратегическо значение- Евразийската континентална империя. Политическият контрол се поддържа с помощта на военно завоевание, последвано от адаптиране (дори асимилиране) към местните условия. Военно й господство е огромно, подсигурено от висша военна тактика. За разлика от разгледаните случаи, тук се наблюдава липса на господстваща политическа култура.
Заедно Римската, Китайската и Монголската империя Збигнев Бжежински определя като регионални предшественици на последващите претенденти за глобално могъщество. Именно той обобщава принципа на Рим, който упражнява своята власт чрез „превъзходна военна организация и привлекателно културно послание”. Китай се уповава най- вече на „ефикасна бюрокрация, за да управлява една империя, основана на споделена етническа идентичност, укрепвайки своя контрол посредтвом високо развито чувство за културно превъзходство”. Монголската империя основно разчита при управлението си на съчетанието между висша военна тактика и склонност към асимилация. От своя страна англичаните, испанците, холандците и фрацузите налагат своето могъщество благодарение успехите им в сферата на търговията, като също така укрепват контрола си чрез добра военна организация и културен експанзионизъм. Трудно обаче някоя от тези империи може да се определи като истински глобална.
За да потърсим историческия период, в който можем да открие такава, ще насоча вниманието към края на Студената война. Подобно на предишни империи, СССР претърпява „имплозия и фрагментация”. Тя се разпада не толкова в следствие на военно поражение, колкото на разпадане, следвано и от икономически и социални деформации. Отново Бжежински подчертава, че неговата съдба потвърждава идеята, че империите са по природа политически нестабилни, защото подчинените единици почти винаги жадуват за по- голяма автономност. В този смисъл империите не пропадат, а се разпадат, обикновено много бавно, но понякога забележително бързо”.
Именно рухването на СССР създава условия за различен път на развитие на Съединените щати. Тя става едновремнно първата и единствена глобална сила. Нейното глобално превъзходство в някои отношения напомня за предишни империи, независимо от ограничения им регионален обсег. Тези империи основават своето могъщество на йерархия от сателити, васали, протекторати, колонии, докато външния свят се према за „варварски”. Както и в миналото, упражняването на американска „имперска” мощ се дължи до голяма степен на по-съвършената организация, на способността да се мобилизират бързо огромни икономически и технологчески ресурси за военни цели, на значима културна привлекателност на американския начин на живот, както и на динамизма и изначалната конкурентноспособност на американските социални и политически елити.
В противоложност на разгледаните по- горе иторически империи обсегът и проникващата сила на американската глобална мощ днес са уникални. Съединените щати контролират всички световни океани и морета. Притежават още и небивал военен потенциал за комбинирани въздушни, морски, сухопътни операции, които позволяват на страната да налага ефективно своята власт. Американските военни подразделения са устойчиви в западните и източни периферии на Евразия, контролирайки същевременно Персийския залив. Американски васали и сателити има по целия Евразийски континент. Икономическата й динамика позволява необходимото условие за упражняване на глобално върховенство. Запазва и дори разширява водещата си роля в развитието на най- новите научни открития за военни цели, което позволява страната на разчита на безпрецедентен военен комплекс. Голямо предимство САЩ има и в обаластта на информационните и други технологии.
Става ясно, че Америка заема водеща позиция и в четирите решаващи области на глобалната мощ: във воено отношение притежава безпрецедентен глобален обсег; в сферата на икономиката тя е основен двигател на глобален растеж; технологически страната има предимство в иновативните решения и науки; в културната област предоставя привлекателност. Всички тези фактори обезпечават политическа власт без аналог в никоя друга държава. Съчетанието на тези четири области превръща Америка в единствента истинка глобална свръхсила.
Според Бжежински превръщането на Америка в световен лидер в някои отношения напомня самокоронясването на Наполеон, който гледа на себе си като на агент на историята, катализиращ революцинното събуждане на френските народни маси, всички европейци за принудени да споделят принципите, независимо дали желаят това или не. Подобно, след самокорнясването на първия американски глобален лидер, историческата мисия на Америка е да стимулира трансформацията на културата и политиката на исляма, с което се слага началото на водещата роля на „моделиране на новото столетие”.
Международното превъзходство на Америка събужда паралели с предишни имперски системи, но има съществени различия, които надхвърлят значението единствено на териториалния обсег. Американската глобална мощ се упражнява посредством глобална система по типично американски образец, резултат от американския опит и вътрешни характеристики. Често в политиките си набляга на техниката на кооптиране. Това е тактика, с която се спечелва подкрепата от някой, който е в опозиция или е процес на подкрепа и разрушаване на тази опозиция. Една от формите на кооптиране е да се поканят за участие в работата на управителен орган или комисия представители на групата, която е или може да бъде в опозиция, за да бъде решен даден проблем. По този начин се създават преки възможности на обяснение за вземането на едно или друго решение. С помощта на привлекателност на своите демократични принципи и институции упражняване влияние върху зависими чужди елити. В тази нсока спомагат и американските глобални комуникации, масова култура (често проявяваща се като т. нар. културен империализъм) и господството в областта на авангадните технологии и военната сфера. Тази „хегемония от нов тип” отразява чертите на американската демократична система. Като такива се определят плурализмът, пропускливостта и гъвкавостта. Днес Америка е основен арбитър на Еразийския континент.
За разлика от чертите, които запазва от исторически по- старите империи всеобхватна и комплексна глобална американска система не е йерархична пирамида, а по- скоро страната е в центъра на една взаимозависима реалност, в която използва основно подходи като преговори и диалог, за да се постигне формален консенсус, макар източникът на власт да е Вашингтон. С оформянето й като като единствена суперсила около 1900 се обособяват и трите й основни мисии:
• Да ръководи/ направлява/ формира централните властови отношения в свят на променливо геополитическо равновесие и засилени национални претенции по такъв начин, че да възникне склонна към сътрудничество глобална система;
• Да тушира/ прекратява конфликти, да предотвратява терористичните действия и разпространението на оръжия за масово унищожение, както и да допринася за колективното мироопазване в региони, разкъсвани от граждански конфликти, по такъв начин, че глобалното насилие да отслабва, а не да нараства;
• Да се справя по- ефективно с най- нетърпимите неравенства в социалния свят в съоветствие с новата реалност на възникващо „глобално съзнание” и да стимулира обща реакция по отношение на новите екологични заплахи за глобалното благосъстояние.
Исторически, имперската стабилност винаги е зависела от умелото господство, добрата военна организация и от политическата пасивност на подчинените народи по отношение на по- малобройните, но по-агресивни господари. Първоначално империите се разгръщат чрез териториялна експанзия в съседни райони. По- съвременните западноевропейски империи се разрастват предимно благодарение на безпрецедентния си навигационен потенциал, стимулиран от търговията и от стремежа за придобиване на ценни суровини. По такъв начин модерният империализъм е до голяма степен западно творение. В тази връзка глобализацията се оказва удобна доктрина, която предполага напредък, взаимозависимост, иновация, исторически импулс, конструктивен замах, отъждествяване на американския национален интерес с глобалния такъв.
Глобалното планиране, предприето от елита на САЩ по време на и след ВСВ, приема, че принципите на либералния интернационализъм биха обслужвали това, което е посочено като „потребностите на САЩ в един свят, над който възнамеряват да наложат неоспорима власт. Н. Чомски посочва, че глобалната политика е наречена „въздържаност”. Формулировката на възпирането е предназначена да придаде отбранителен нюанс на проекта за глобално господство и по този начин служат като част от вътрешнополитическата система за манипулиране на съзнанието. В основата й лежи схващането, че е утвърден стабилен световен ред, който САЩ трябва да защитава.
Общите рамки на този нов световен ред са положени още по време и след ВСВ във връзка с т. нар. Велика зона, която трябва да е подчинена на потребностите на икономиката на САЩ. В нейните граници трябва да бъде насърчавано развитието на останалите капиталистически държави, но без да се допуска прилагането на защитни механизми, накърняващи интереса на САЩ. По- специално, единствено Америка би имала възможност за господство над регионални системи. Предприемат се мерки за ефективен контрол над световната енергийна продукция и организиране на стетовната система, чиито компоненти, които поставят функции на индустриални центрове, пазари, източници на суровини или държави с регионални интереси в рамките на цялостната система под уяравлението на САЩ. Утвърждаването на принципите на Великата зона от една страна се обслужва от скрититата ръка на пазара, подкрепено от либералният интернацонализъм, периодично допълван с насилствена интервенция.
През целия период на глобална хегемония на САЩ Ноам Чомски не забелязва никакви колебания по отношение на прибягването до сила, в случай че бъдат застрашени богатствата на елита от т.нар. „националистически режими”. В противовес американците трябва да създадат политически и икономически условия за частни инвестиции. Средствата трябва да са насилствени, т.к. подобна политика не се радва на обществено одобрение и е заплашена от „подривни елементи”, наречени още ”комунистически”. В Третия свят трябва да се насърчава ориентираното към експорт произвоство, поддържайки мрежа на либерален интернациоанлизъм. САЩ определя външната си политика като „сремеж за утвътждаване на демокрацията”. Нито една страна няма право на самоотбрана при нападение на САЩ, които разполагат с естествено право да налагат своята воля, включително със сила, „ако е необходимо и възможно”.
В качеството й на „най- нужната държава в света”, както я определя Клинтън, тя има водеща роля в разгърната система от съюзи и коалиции, като Атлантическия съюз (олицетворяван институционално от НАТО); Азиатско- тихоокеанския форум за икономическо сътрудничество (АПЕК), МВФ, Световната банка. Американското превъзходство в новия световен ред, както вече се спомена, копира и институционализира навъм много от вътрешните си черти, които се отразяват на международните структури и Бжежински обособява като:
• Колективна система за сигурност, включаща единно управление и военни сили (НАТО, Американо- японския договор за сигуност ..);
• Регионално икономическо сътудничество (АПЕК, НАФТА) и спрециализирани институции за глобално сътрудничество (ветовната банка, МВФ, Световната ъровска организация);
• Процедури, които наблягат върху консенсусното вземане на решение, дори при доминацията на САЩ;
• Преференция за демократично членство в ключовите съюзи;
• Зараждаща се глобална конституционна и съдебна структура.
В тази взаимообвързана и взаимозависима система, водещата и координираща роля принадлежи именно на Съединените щати. Често те са идеологизирани, заради възможностите за равитие, които предоставят, иновативността, с която подхождат и технологиите, с които обогатяват света. От друга страна, критичните оценки са обърнати към бъдещите резултати от настощия модел на вземане на решения и водене на политика от страна на Вашингтон. Чомски многократно предоставя примери за това, че световната господстваща сила си присвоява правото да води войни, съгласно доктрината за „предварителна самозащита”. Международното право, договори и правила за световен ред са трудно или неприложими за САЩ. В новата световна реалност не е осигурен принципа за общовалидността, който трябва да предоставя еднакви стандарти за всички. Тези, които Америка определя за света обаче, на практика не се наблюдават при нея. Не трябва да се пропуска и променения характер на съвремието. В тази връзка Бжежински адекватно предупрежва, че „превъзходствотото на всяка световна сила отсега нататък ще бъде поставено под постоянния натиск за адаптация, промяна и в последна сметка унищожение.”
Силвия ДИНЕВА
Източници:
1. Бжежински, З., Голямата шахматна дъска, Обсидиан, Сф, 1997.
2. Бжежински, З., Втори шанс, Обсидиан, Сф, 2007.
3. Бжежински, З., Голямата шахматна дъска, стр. 33, Обсидиан, Сф, 1997.
4. Доуърти, Дж., Р. Пфалцграф, Теории за Международните отношения, с. 115, Атика, Сф, 2004.
5. Кооптиране- ttp://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5
6. Чомски, Н., Необходими илюзии, Бард, Сф, 2005.
7. Чомски, Н., Провалени държави, Бард, Сф, 2007.