Проблеми и алтернативи пред България по въпроса за националната сигурност. Стратегическо мислене, планиране и управление
В началото на ХХI в. България е изправена пред множество проблеми и алтернативи в сверата на Националната сигурност.От изключително значение за страната ни е изработването и обнародването на нова Стратегия за национална сигурност т.к. в момента действащия документ датира от 1999г. изготвен по време на правителството на Иван Костов.Този документ е вече морално и исторически остарял.Правен е във времена на коренно различна икономическа и геополитическа ситуация.Симпатизирам на мнението на експерта в тази област Николай Слатински , който пише, че тази „Стратегия е нормална, лишена от големи идеи и значимо съдържание, но напълно приемлива разработка. Тя е така написана – като правило от разумни и образовани хора, – че е и удобна за показване, без да ни се налага да се червим, и безобидна, обтекаема. Написана, за да я имаме” .В последствие по време на правителствата на Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев също имаше опити за изготвянето на такава Концепция , но тези документи бяха много бързо „оплюти” и обявени за некачествени.
Проблеми и алтернативи пред България по върпоса за Национална сигурност
За съжаление в България все още действат старите разбирания за сигурността датиращи от миналия век.За мнозинстовто от народа понятието сигурност обхваща единствено военният аспект.Това може би е естествено т.к. в периода на Студената война това е било водещото разбиране. По този аспект на сигурността е нужно да спомена безпорните успехи на страната ни: присъединяването ни към НАТО и ЕС, стратегическото партньорство със САЩ и военното им присъствие у нас и Европа. Участието на България в колективните системи за сигурност и икономическо развитие е един от основните фактори за сигурност на страната ни.
Алтернативите пред България в сверата на отбраната би трябвало да са ясни.За да подържаме репутация на стабилен и надежден партниор страната ни трябва стриктно да изпълнява поетите ангажименти към тези организации.Самият факт , че сме част от тези блокове ни дава огромни гаранции и възможности за просперитет и благоденствие.
Актуалното понятие за сигурност обаче, включва и други апекти освен силната и ефективна армия.Това са така наречените „меки” аспекти на сигурността.Членството в международни организации и военни съюзи не са достатъчни за осигуряването на националната ни сигурност.В днешно време няма как да не се обърне голямо внимание , ако не и водещо на икономическата и енергийната сигурност, на демографската и екологичната. Сред жизненоважните интереси също трябва да се включат и защитата на независимостта и суверенитета, конституционния ред; съхраняването на демокрацията, гарантирането на върховенството на закона и на човешките права и свободи, опазването на националната идентичност, ценности и традиции, памет и култура.
Трябва да отделим централно място на тероризма и организираната престъпност, на корупцията и нелегалната миграция, на криминализацията на властта, икономиката и социалните отношения, на бедността и мизерията.Както се изразява Н.Слатински „Политическа слепота ще е да говорим за национална сигурност без да разсъждаваме над идеята за устойчивото развитие, в основата на която е използването на ресурсите на Земята, инвестициите, социалната политика, отношението към околната среда да се съгласуват не само с днешните нужди на човечеството, но и с потребностите на идните поколения”.
Всичките изброени дотук понятия са абсолютно задължителни за една нова модерна стратегия.Но българската стратегия трябва да съдържа и нещо българско.Да се отличава по нещо от останалите.Трябва да се усеща балкансия елемент в нея. Важно е българската стратегия да отговаря на нашите реалности и потребности .Не трябва при прочит да оставаме с впечатлението , че тя е copy-paste –ната от нечия чужда. Иска ми се тя да бъде по-силно пречупена през призмата на България и региона, в който се намираме.
Един от големите проблеми в България е , че такива документи нямат общонационална стойност.Те се четат от много тесен кръг хора.Това са най-често университетски преподаватели, студенти , хора работещи в тези среди.Предполагам и че много от българските народни представители не са ги чели , а кокво остава за обикновения човек.
Друг основен проблем , който стои пред България е стратегическото мислене и планиране.Нашите управници за съжаление нямат дълновидността да мислят в дългосрочен план.Многократно българските политици са обвинявани в късогледство.Както се казва „действат на парче”.
Каква е алтернативата? Как трябва да се постъпва?На българските парламентаристи им трябва висока политическа култура.Нужно е всяко едно действие да бъде с поглед към бъдещето.Когато се вземат важни за страната решения, които ще окажат влияние и на следващите поколения на първо място да се мисли за последствията от вземането на такова решение.Веднага се сещам за примера с АЕЦ”Белене”.Един изключително оспорван проект.Кое в случая е по-важно?Изпълнението на проекта и прокарване на интересите на Русия или риска от огромно задлъжняване на българския данъкоплатец от порядъка на 10млд.лв.В такава ситуация може най-добре да си проличи далновидността на българските политици и дали наистина се мисли за младите , следващото поколение(„бъдещето на България”).
От примера с ” АЕЦ Белене ‘ искам да преминем на темата: Енергийна сигурност на България.
България има привилегията да разполага благоприятни условия за производството на различни видове електрическа енергия.Произвеждаме атомна електроенергия, вятърна, слънчева, водна.Съвкупността от всичките взети заедно спомагат енергийната ни сигурност.България е износител на електроенергия.Това я превръща в основен играч на енергийния пазар на Блаканите.И в тази свера на сигурност обаче, не липсват проблеми.Изключително силно в България е енергийното лоби.То е много мощно икономически и политически.На последните избори си създаде и собствена партия , която за малко не влезе в парламента.То е силно обвързано със Русия.
Другият основен проблем огромната ни зависимост от Русия.В началото на 2009г. се разрази „газовата криза”.Русия спря доставките на природен газ заради политически и икономически спорове с Украйна.България се оказа най-засегната от това.Икономиката ни претърпя сериозни загуби.Поуката от тази криза е , че България не може да разчита Русия, като надежден партниор и по-важното , че страната ни е много уязвима по отношение на енергийната сигурност.За решаването на този проблем всички политици и експерти се обявиха за диверсификация на енерг.източници.Като приоритет излезе проекта „Набуко”.Той има за цел гарантирането на газови доставки за България, дори при влошаване на отношенията ни с Русия.
През 2010 пред България стоят няколко алтернативи.От една страна са големите руски енергийни проекти , а от друга газопровода „Набуко’’ и поетите ангажименти към ЕС за обща енергийна политика.Третата се отнася до ускореното развитие на ВЕИ.От една страна проектите АЕЦ Белене , „Бургас-Александруполис” и „Южен поток” , ще гарантират още повече енергийната ни сигурност, като ще придобием по-голямо геополитическо предимсвто т.к през територията ни ще минават газопроводи със стратегическо значение.От друга страна България рискува да затвърди мнението , че сме „троянския кон на Русия в Европа”. С влизането на Лисабонския договор , а и преди това страната ни се задължава да спазва общата енергийна политика на ЕС.Това означава , че при взимането на такива важни стратегически решения ние трябва да се съветваме със останалите страни-членки , защото ЕС е особено чувствителен на тема руски енерг.проекти.Реалната алтернатива на Русия е газопровода „Набуко”, който е приоритетен за ЕС.
Друга алтернатива пред България е развитието на ВЕИ.Благоприятните природни условия спомагат за бурното разрастване на този отрасъл.Това е още един начин страната ни да си постигне енергийна независимост.
Като основен проблем виждам липсата на ясни и дългосрочни стратегии за науката и образуванието, за здравословното състояние на нацията, демогафска стратегия и мн. др.Тази липса на стратегия много силно личи особено сега в момент когато целия свят е обхванат от икономическа криза.На България и липсват качествени и образовани кадри, които да спомогнат за излизането на страната ни от кризата.Това явление е в следствие точно от липста на устойчива стратегия за развитието на образуванието и науката през 20 годишния период на прехода.Каква е алтернативата? Нужена е радикална реформа в образуванието- начално и висше.Приоритетно за България трябва да стане развитието науката.Повече пари за образувание, повече инвестиции в сферата на високите технологини.Провеждането на политика за увеличаване на конкурентно-способността, на даването на шанс на младите за изява.
На второ място отново следствие на липсата на стратегия се явява влошеното здраве на нацията.Бълагринът боледува често.Ние сме най-бързо затлъстяващата нация .Страната ни се нарежда на първо място в ЕС по най- висока смъртност на човек от населението.Липсата на дългосрочна демографска стратегия доведе до факта , че в момента ние сме най-бързо изчезващата нация.Намаляването на раждаемостта и застаряването на населението в перспектива ще доведат до недостиг на работна ръка и проблеми в системите за пенсионно осигуряване. Особено тревожни са най-новите данни на статистическата служба на ЕС Евростат, според които в перспектива до 2060 г. населението на България ще намалее с близо 30 %. Съчетанието на демографски спад, застаряване на населението, влошаване на здравния статус като цяло и спадът в качеството на образованието и професионалната подготовка ще засегнат крайно негативно трудовия пазар и оттам потенциала на страната да реализира ускорено икономическо развитие.Всички тези за съжаление отрицателни примери , които изброих са резултат от нашето престъпно поведение към самите себе си.Българинът трябва да изостави приницапа „живея от ден за ден”.В противен случай рискуваме да изчезнем от картата на света.
Основен проблем според мен е неизпълнението на стратегически документи от страна на държавата и управляващите.Наблюдава се порочната практика на системно нарушаване на такъв тип документи или даже по-лошото – забравянето за съществуването им.Сякаш се слагат в едно чекмедже и се изваждат по време на предизборна кампания. Това е изключително лош сигнал ,както за управниците ни така и за гражданското общество.От една страна управляващите се съсредоточават в проблемите на деня , в закърпването на дупките и забравят за спазването на поставените от самите тях дългосрочни цели .От друга старна липсва гражданското общество ,което да напомня на управляващите за поставените цели и което да следи за тяхното изпълнение.За това състояние би следвало да имат и известна вина и медиите, които също не са качествен коректив на управлението.За да се осъществи спазването и изпълнението на тези документи е много важно да има приемственост между правителствата.Трябва да се действа в името на България , а не от името на партията или в името на нечий чужд интерес.
През 2008-2009г. в Европа се наблюдава своеобразен бум на Стратегии за сигурност.Страни като Англия, Франция,Русия, Полша, Румъния подновиха своите стратегии и начертаха своите приоритети за следващите 10-20г.Това стана въпреки влизането в сила на Лисабонския договор , който включва в себе си и обща стратеия за сигурност на целия Европейски съюз.Това е още един фактор , по който България изостава от своите партниори.
Стратегиите за национална сигурност биват най-често три вида.
Първия вид – краткосрочни стратегии- за период от 10г.
Втори вид – средносрочни стратегии – за период до 50г.
Трети вид- дълго срочни стратегии – за период от около 100г.
Сериозните страни притежават и от трите вида документи.
Но преди да си помислим за изготвянето и на трите вида стратегии добре е да отбележим още един основен проблем.Този проблем е на експертно ниво.В България липсват достатъчно на брой млади кадри в тази област.Хората, които се занимават с това в момента влизат в категория – „застаряващи експерти”. Отдолу не идва младото поколение , което да ги измести, което да вкара нови свежи идеи, нова енергия.Наблдава се липса на компетентност в сверата на сигурността.В момента както твърди Н.Слатински може да се направи разграничение между експерти и „експерти’.Съществуват много така да се каже официализирани „експерти“, влиянието на които върху решенията в сферата на сигурността за съжаление е твърде осезаемо.Тези самолансиращи се „експерти” по национална сигурност може да определим в няколко свери: едните са дейци на системата за сигурност от периода на прехода, други са бивши или настоящи служители на структурите за сигурност , като МО, НРС, МВР.Третия много опасен вид „експерти” са парламентаристите.Те са с „най-различен политически и бизнес-профил, членове на съответната комисия на Парламента, членове на правителството, съветници, помощници и други “щатни” експерти по националната сигурност. Голяма част от тази категория няма каквото и да е образование в сферата на сигурността, липсва им концептуално мислене и държавнически поглед, а много често дори чуждоезикова подготовка и собствен житейски опит. Представителите на тази категория се влияят силно от партийни догми, субективни преживявания и пристрастия по повод различни форуми, командировки, служебни контакти, въздействие на наши и чужди “авторитети”, корпоративни интереси”.Това са в общи линии характеристиките на една огромна част от интелектуалния потенциал на страната ни.
„Изтичането на мозъци” е друг сериозен проблем пред , който е изправена страната ни.Това явление може да се тълкува , като заплаха за националната сигурност. Интелектуалня потенциал на нацията е застрашен, защото през последните 15-20 години емигрираха най-знаещите и “пробивни” хора, което наред с всичко друго сериозно ощетява икономиката на страната.Нужно е изработването на стратегия за връщането на „умовете на България”.По този начин страна ни ще успее по –лесно да излезе от блатото , в което се намира днес.
Със настъпващата глобализация идват и нови заплахи и проблеми , за чието разрешаване са нужни нови методи.Много български анализатори ,твърдят че рисковете и заплахите пред сигурността на България в основната си част се покриват с тези на съюзниците и партньорите от НАТО и ЕС.В този ред на мисли следва ,че България не се различава особено от своите евро-партниори.Предизвикателствата и проблемите пред страната ни съпътстват и останалите държави и ключът за адекватното им неутрализиране е първо в тяхното приоритизиране от гледна точка на изложеността и уязвимостта на България към тях. Това ще позволи очертаването на най-ефикасните начини за справяне с тях.
Страната ни , както пише Михаил Найденов „днес е изправена пред две все още незаемащи нужното приоритетно място в дневния ред на сигурността предизвикателства, които условно могат да се дефинират като „хронична слабост на обществото“ и „преобръщане на ценностите“
Хроничната слабост на обществото се изразява в трайната неспособност за създаване и развитие на необходимия потенциал, който да позволи на държавата да бъде конкурентноспособна в глобализиращия се свят и по-конкретно – в клуба на високоразвитите държави от ЕС.Тази „слабост” способства и за НЕ създаването на благоприятни условия за утвърждаване на достатъчна мотивация сред младите хора да се изграждат и развиват на високо личностно и професионално равнище.
„Преобръщането на ценностите“ води до възприемането на престъпността и корупцията в настоящите им мащаби и проявления като „неизбежно зло“, дори като „нормално“ обществено явление.
В днешния все повече глобализиращ се свят България е изправена пред възможността да се съвземе от дългия и мъчителен преход и да се нареди достойно до най-развитите страни.Нужно е страната ни да преодолее отрицателните страни на глобализацията и да се възползва от положителните.Въпреки че България не стартира от най-добрата позиция, една разумна политика оттук нататък все още би могла да даде резултат. Необходимо е обаче тя да се основава върху ясна визия за крайната цел, както и на необходимата решителност за постигането и.
________
Велян Симеонов
II курс Политология