Преди няколко дни ми се случи да водя интересен разговор с една позната, който ме наведе на много странни мисли относно положението в страната в момента.
Учили са ме да гледам на нещата реално и от една страна малко се поуспокоих, че може би това, което се случва е нормално и напълно в реда на нещата.
Оказва се, че нашето поколение сме деца на прехода и никога няма да бъдем деца на демокрацията. Един голям политик беше казал „Демокрация се прави за един ден. Гражданско общество за 60 години“ и е много прав. Нещата са наред „по документи“, както се казва. Да се надяваме, че поне нашите деца ще видят едно нормално положение. Но какви са проблемите, които водят до такива мисли? Нормалният морал ли е изчезнал или просто хората са си такива?
В днешния свят водещото в действията на хората са парите и за жалост основно те. Можеш да направиш всичко с пари и това е тъжното и изглежда хората за забравили, че има и по важни неща, забравили са, че всъщност най-важни са хората. Всеки млад човек, а и не само младите, е примамен от луксовете на консуматорската култура. Всяка 12-годишно хлапе си мечтае да има телефон с 8GB памет и 5 мегапикселова камера, вместо да мисли как рита с връстниците си по парковете. Всяко 20 годишно момче пък се моли да има черен мерцедес S класа и да впечатлява с него девойките, вместо да обръща внимание на образованието и културата си за по-възрасните мъже пък да не говорим… В крайна сметка възпитанието на подрастващите е на едно много ниско ниво. В тях се втълпяват идеали и мечти, които ги променят напълно и ги карат да мислят само и единствено за успеха, а не за малките неща от живота.
Разбира се, това се случва навсякъде, но в доста по-ограничен мащаб, отколкото в милата ни родина. Тук това е просто едно масово явление и докато в някои държави изключния са описаните по-горе, в България е точно обратното. Рядко можеш да срещнеш някой, който да ти каже, че иска просто да живее нормален живот и да работи като металург. Момчетата искат да станат бизнесмени, а момичета „звезди“, а голяма част от тях фолк звезди. В един такъв момент се запитваш „Защо става така?“. Всичко е въпрос на образование.
Замислете се само какво става в българските училища. Първо голяма част от учителите са тоталне неподходящи, възрастни и никога не са искали да бъдат учители и е логично, че не вършат работата си с удоволствие. Те просто преподават материала, а не възпитават децата, което дори е по-важно от усвояването на материала, но малко хора се опитват да разберат това и да направят нещо. Работа на правителството е да прави подобни неща. Всички по-възрастни читатели сигурно си спомнят физ зарядките рано сутрин. Въпреки че са комунистически похват те дисциплинират. В съвременния свят също има подобни похвати, но никой все още не ги е въвел. Странната реформа в образованието, която така или иначе не се случва, има за цел единствено да позамаже положението и да усложни живота на родители и ученици. Матурите, усложнените процедури и бюрокрацията около изпитите в никакъв случай не действа възпитателно на никого.
Образованието е само един от проблемите.Ситуацията в семейството е съвсем друг въпрос, но нея няма да коментирам, защото тя е персонално решение на вече пораснали хора.
Въпроса е какво прави държавата, за да накара младите да мислят като нормални свободни хора и да се развиват в правилната посока…. отговорът за жалост е нищо. Голяма част от младите хора растат така да се каже по инерция и се съобразяват най-вече с околоните, а не с тях самите. Единственият успокоителен факт е, че се намират будни млади хора, които правят младежки организации и будят хората около себе си, но нямаше ли да е по-лесно, ако имаше кой да ги напътства, ако самите държавни органи и институции не се грижеха за тях?
В крайна сметка си оставаме деца на прехода … малко объркани, много обременени, но все пак ние.
Георги Първанов