СОЦИОЛОГИЯ НА ПОЛИТИКАТА [15.01.09] – Студентски клуб на политолога

Що е то социология на политиката и има ли почва у нас?

В своята сатирична новела „Фермата на животните” Джордж Оруел описа как идеологиите могат да бъдат манипулирани и изопачавани от тези, които притежават социалната и политическата власт, включително това как едно утопично общество е невъзможно поради корумпиращата природа на същата тази власт, която е нужна, за да го създаде. Ако властникът знае, че няма кой да го контролира, то той би беззаконствал на воля, но в случай, че над него се оказва постоянен обществен контрол, действията му биха били умерени и въздържани.
Самоорганизацията на гражданското общество в клубове, сдружения, професионални съюзи, работодателски организации и други неполитически формации, притежава реална сила и способност да оказва влияние на процесите на формиране, упражняване и разрушаване на властта. За съжаление у нас ставаме свидетели на твърде редки и спорадични проявление на тази сила. Причината се таи в това, че хората стават общество само при наличието на силни социални връзки и потенциал за самоорганизация.
Науката, която изследва този потенциал и цялата социална динамика на обществото е социологията. Самият термин е въведен през далечната 1837 г. от френския философ Огюст Конт. Системата, регулираща същото това общество се нарича „политика”. Тя търси начин да консолидира различни интереси и достигне до колективни решения, защото ако се удовлетворяват индивидуалните желания на всеки, съвкупният резултат може, а и често се оказва нежелан от никого. Известният германски политикономист Макс Вебер разглежда политика като влияние върху ръководството на едно политическо обединение – държава, човешка общност, притежаваща монопола върху легитимното физическо насилие на определена територия. От тук можем да заключим, че „социологията на политиката” е наука, изучаваща отношенията между държава и гражданско общество. Въпросът, който обаче трябва да си зададем, е има ли изобщо предмет за тази наука у нас?
Първо, има ли държава там, където всеки може да бъде бит, пребит и убит, а виновниците за това да останат на свобода? Второ, можем ли да говорим за гражданско общество, когато латинската пословица „homo homini lupus est” (човек за човека е вълк) важи с пълна сила? Докато лично не се сблъскаме с проблеми като насилие, празен стомах и студен радиатор, то проблеми за нас няма.

фотограф: Георги Харизанов
Три основни социални страти в една снимка. Пенсионери редом до хора, намиращи се в скъпи коли и до такива в кофи за боклук.

Трето, защо са ни изобщо науки като социология и политология, при положение, че в България абсолютно всеки добре разбира протичащите политически процеси и е способен да даде компетентно мнение по всички въпроси? Разбира се, на българина не му прави особено впечатление, че докато „бистри политиката” и се възхищава на собственото си величие и интелект, група държавници-бюджетоедци доволно си разпределя сочни парчета от данъчната баница, а той подобно на героите на Оруел обитава коптори, макар и панелни такива. Истина ще се окажат думите на Еклесиаста: „Съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!” (3:19). Нима няма поне малка отлика между човешка общност и животинско стадо?
Ноторен факт е, че докато не правим нищо, сме осъдени да бъдем потърпевши. За съжаление, нашето общество трябва да пожъне каквото е посяло и докато не разбере, че прогресът му зависи от него самото, от ефективен контрол над властта, самоорганизация и неуморен труд, то всички ще бъдат равни, но някои ще са по-равни от други.

Тодор Райков

Вашият коментар