Посетете ни във Facebook

Как избираме представители

27/08/2016 – 19:47

14169547_10207565924370873_1884173420_n

 

 

Много често чувам: „Защо ни управляват такива хора?”.

Този въпрос са си задавали още преди много години. Може би, този въпрос се е появил с развитието на демократичното общество, в което управляващите се избират.

Изследователите на публичната сфера твърдят, че това се случва по един строго специфичен механизъм, в чиято основа стои умението на дадения човек да убеждава и да се постави, поне привидно, на мястото възможно повече хора. Това не е свързано с личностите на конкретните избиратели, а е универсално послание, имащо за цел да достигне до възможно повече хора. Използването на подобни общи и уклончиви формулировки, от страна на кандидата за представител, му осигурява възможност за лавиране и промяна спрямо ситуацията, при която се осъществява публичната комуникация.  Приема се, че в условията на съвременната представителна демокрация, представителите и представляваните са равно поставени и могат да сменят ролите си. По тази причина, изследователите на публичната сфера твърдят, че идентификацията с евентуалния, бъдещ представител става единствено на база изразяването на проблем  на групата, от страна на представителя. В процеса на представяне на проблемите, във възможно най-голяма степен, се избягва засяването на личното и частното. Възниква въпросът: „Как всеки един гражданин избира свой представител?”.

Знаем, че когато гласуваме за някого, ние му гласуваме доверие да ни представлява. Според  психолозите доверието има пряка връзка с чувството за сигурност. Сигурността във всички нейни измерения е основна потребност за човека. Това предполага избора на хора, които притежават определени качества и отговарят на определени критерии за успех, които са поставени от същото това общество, което ги излъчва за представители. Авторитетът е пряк път към доверието. В психологията това се нарича проекция. Някой е избран за представител на дадена група, защото хората в нея виждат в него част от себе си и част от онова,  което биха искали да бъдат.

Тук стигаме до момента, в който публиката започва да има свръх очаквания към публичните личности и конкретно към политиците. Ако се следва логиката на изследователите на публичната сфера за равнопоставеността между представители и представлявани, това не би трябвало да е така, извън обективната отговорност за изискваната от позицията работа. Избирателите, обаче вменяват на избраните свръх очаквания и ги гледат под лупа. Драмата идва, когато се види, че човекът, когото сме виждали като „супергерой” и защитник прави същите грешки като нас. Склонни сме да го осъдим, защото виждаме в него неща, които никой не иска да види в себе си.

“Защото нацията е сбор от психиките на съставящите я личности.”[1]

Едно изречение, което навежда на мисли и от двете гледни точки. От една страна,ако приемем за вярна теорията на изследователите на публичната сфера, то управляващите на една държава са продукт на обществото. От друга страна всеки човек, без значение от обществената му позиция, има свои добри и лоши черти. Те също са формирани в условията на общество и на общност.

По тази причина, когато някой си зададе въпроса: „Защо ни управляват такива хора?” нека се вгледа в себе си, за да намери отговорите.

 

Автор: Александра Александрова

 

[1] Думи на Орлин Баев –психолог и психотерапевт

© СКП 2008 - 2020