Посетете ни във Facebook

Съществуват ли политически принципи за АБВ?

24/08/2016 – 18:00

14081448_10207543882099830_864205856_n

 

АБВ върви по тънък лед. Ръководството на партията не изневерява на стила си, в спринта към властта, да прави недалновидни политически ходове.

 

Вратичката, която левицата в лицето на БСП отвори за преговори към останалите политически партии, бе припозната като широк портал и пряк път към узурпиране на лявото пространство. Претенциите за собственост на президентската кандидатура, доминация и лидерство в политическото пространство трудно могат да звучат адекватно, когато политическата формация на експрезидента Първанов има крехкото представителство от 11 депутати, и открито участва в коалиция, в която, освен идеологически непринадлежаща, тенденцията е АБВ да казва едно, а да прави тъкмо противоположното – да гласува, например, заемите на правителството.

 

Откакто Георги Първанов не е в редиците на БСП, изглежда или нетърпеливо търси най-прекия път към властта, или отказва да обмисля достатъчно добре действията си. Нито медийният менторски тон на Първанов и Калфин във връзка с кандидатурата на ген. Радев за президент, нито менторският стил, в който е издържано коалиционното споразумение с БСП, отговарят на реалния статус на партията. Политическите претенции би следвало да бъдат обвързани с постигнати резултати и поведение. Веднъж декларирали нелоялността си към БСП, видните фигури на АБВ следва да се ползват с по-малко доверие за общи цели. Въпреки всичко, структурите по места дадоха мандат на БСП да преговаря за постигането на коалиционни отношения, което трябва да се чете като жест към по-малката, отцепила се от левицата фракция. Най-нормалното е компромисите да се правят от голямата политическа фигура, а не от малката. Но такова поведение не подхожда на лидерския характер на Първанов и той прецени, че може да бъде топлицето на кампанията и да диктува, макар и тихичко, правилата на играта. Да превърне кандидата за президент в свое протеже (макар думата да няма отрицателна конотация, тук освен свой продължител, се има предвид и човек, който ще бъде пряк проводник към властовия ресурс).

 

Агресивният политически стил, който АБВ демонстрира широко, на практика изглежда безпочвен. Въпросът е: къде са политическите принципи на АБВ? Вчера ген. Радев е печелившият кандидат, а днес ген. Радев губи президентските избори, защото АБВ оттегля подкрепата си?

 

И въпросът също е дали подкрепяме личните качества на г-н Радев за президент, или настояваме да получим главната роля във филма, защото гоним награда „Оскар“? Не би следвало да има колебание и отстъпки за жанра и концепцията на филма в полза на това той да обере статуетките.

 

Разликата между главна и поддържаща роля в киното прилича на разликата в тясно политическото пространство, не в публичното, където в действителност всички сме равни, както казва г-н Калфин. Понякога поддържащите роли обират наградите, а главните роли срещат по-голяма конкуренция и отпор. Важното е, че актьорите подбират ролите си с мисъл за изкуство и професионално развитие, и с ясното съзнание, че поддържата роля не винаги е най-престижна, но може да се окаже и пряк път към славата (Октавия Спенсър в „Южнячките“).

Автор: Арманда Димитрова

 

© СКП 2008 - 2020