Референдум или електронно гласуване срещу хартия
Референдум или електронно гласуване срещу хартия

Референдум или електронно гласуване срещу хартия

Референдум или електронно гласуване срещу хартия Референдумът е форма на пряко гласуване, допитване до народа. В общ смисъл, форма на пряка демокрация. Референдумът може да бъде национален или местен, задължителен или факултативен, императивен или консултативен, частичен или вариантен. От 1878 година до днес управляващите в България единадесет пъти са обмисляли да се допитат до народа по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три. Три национални референдума за 135 години! Единадесет опита, от които само три успешни. В днешна дата се борим за четвърти. От гледна точка на демократичността, референдумът е доближаване до идеала за справедливо управление.

Референдумите рядко са използвани за осъществяване на народната воля. По-често се провеждат като следствие от политически маневри. Такъв е случаят и с предстоящия референдум. Нека проследим една немалка част от историята на това допитване. Серията от протести, започнали заради очакваното повишаване на цената на тока и лошото финансово състояние през зимата на 2012 година прерастват в хронично обществено недоволство и постоянни протести през следващите близо две години. Предварителните парламентарни избори и смяната на правителството не спомагат за намаляване на напрежението. Народното недоволство достига колосални граници. Поставят се радикални искания и се издигат лозунги за незабавни мерки. Разбира се, появяват се партии в опозиция с големи обещания. Те предлагат мащабни реформи в сферата на икономиката, но не само. Поредната смяна на правителството ги издига на власт. Обещанията дадени по време на кризата, а именно задължително и мажоритарно гласуване, допълнено с електронен вот, не се изпълняват. Разиграва се фиаско в парламента с което се отхвърлят вече дадените обещания, но за утеха на излъганото общество се дава референдум с един единствен въпрос – да има ли електронно гласуване? Това е обобщение на историята на референдума, който ще се проведе на 25 октомври. Още едно разочарование. Но нека не бъдем нихилисти и да дадем шанс на това допитване, което гласи : „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите“. Подкрепяме го, разбира се, само този въпрос ни остана. Би било жестоко да убием и последния сирак на гражданското недоволство. Но ако оставим настрана предразсъдъците си и се замислим, електронното гласуване спестява пари, оптимизира изборния процес, спомага за участието на по-големи групи в акта на гласуване, намалява риска от принудителен и купен вот. В Швейцария електронното гласуване е символ на прогресивност и демократичност. Естония е държавата, която изпробва електронното гласуване за пръв път през 2005 година. Тогава гласувалите през Интернет са едва 9317 човека. През 2014 година, обаче подадените по електронен път гласове са над 176 хиляди или около 31% от всички гласове. В Естония интернет гласуването се осъществява по следния начин: необходимо е свалянето на специално приложение, както и последваща идентификация на гласоподавателя. Тя може да се случи по три начина: чрез електронен подпис, чрез лична карта или с мобилен телефон, на които се получава специален ПИН код. За да се запази анонимността на вота компютърното приложение криптира гласа. За изпращане на гласа се изисква повторна идентификация като по този начин се добавят данните на лицето към онлайн бюлетината. За да се избегне двойно гласуване избирателите имат на разположение 7 дни да гласуват. Те са насрочени между 10- тия и 4- тия ден преди официалната дата за изборите, като във времето до официалното обявяване на резултатите данните от гласоподавателите се сравняват многократно. Във Франция електронното гласуване в неконтролирана среда се простира от 2012 година, когато се отбеляза един от най-големите успехи на онлайн гласуването въобще. Над 55% от емигрантите се възползват от тази възможност, като с помощта на техните гласове се избират директно единадесет членове на националния парламент – най-голямото постижение на е- демокрацията до момента. Електронния вот ще спомогне на гражданите извън България да вземат участие в изборния процес, а броят им не е без значение. Един от основните проблеми е, че хората сякаш не разбират начина, по който протича самият електронен вот. За повечето от нас, щом нещо е свързано с кабели, интернет, компютри или данни, то може да бъде манипулирано, фалшифицирано, резултатът може да бъде фалшифициран. Подобна възможност никога не бива да бъде изключвана, но нека не забравяме, че именно сегашният „сигурен“ и „надежден” начин да п(р)одадем гласа си, е причина за настоящето положение. Айнщайн е казал „Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати” Може би е време за промяна.

В България много добри идеи биват опорочени. Нима електронното гласуване няма да направи купуването на гласове по- лесно? Има ли системи за защита от купуване или контролиране на вота? Да, има система за защита. Добра, но не съвсем успешна. А негативи има, но не са огромни. Твърдението,че хората, които контролират вота или директно го провеждат, ще изземат от контролираните гласоподаватели формите за идентификация и ще им ги върнат след изборите все още вълнува и остава в умовете на хората . Без формата за идентификация хората няма да могат да положат отново вота си. Но дори и в днешна дата, този сценарий се прилага и при стандартното гласуване! В такъв случай какво губим? Нищо!От друга страна, освен удобно и евтино, електронното гласуване е и бързо. Не се налага да чакаш редица часове, докато стигнеш до избирателната секция, все пак сме на ” един клик разстояние”. Електронното гласуване би било от полза за българите в чужбина, хората с увреждания, младите хора, работещите и заетите лица.

Онлайн гласуването няма да измести традиционната форма на гласуване. То съществува паралелно с него. То е едно нужно и полезно допълнение. Големият плюс в полза на участието в референдума е фактът, че се провежда заедно с местните избори и може да разчита на активността за изборите – която, разбира се, може да се бъде по-голяма или по- малка от тази на последните парламентарни избори, а и няма изискване гласуващите на местния вот да дават гласа си и в референдума. Какъвто и да е изходът от предстоящото гласуване е добре, че на темата се обръща все повече внимание, защото въвеждането на интернет гласуването би била решителна крачка към подобряване на представителността. В крайна сметка, дали възможността да гласуваме през Интернет в България ще проработи или не, ще разберем след няколко години. Естония е пример за това как първата година след въвеждането, не е решаващата. Моментът на адаптация в различните държави, е различен. От нас като общество зависи дали ще дадем възможност на идеята да се осъществи. Референдумът на 25 октомври е механизмът, чрез който ние можем да стартираме този процес, да кажем “да” на технологията, да се адаптираме към този нов за нас начин на изразяване. Да приемем този акт на изразяване въпреки рисковете. Гласувайте срещу установеното статукво! Нека заедно да дадем шанс на прогреса.

Автори:

Деница Контева, I курс, Студентски клуб на политолога

Кристиан Стефанов, I курс, Студентски клуб на политолога

12181878_548732461959260_323195087_n 12170621_548722638626909_96569355_n