Футболът и Катуница
Футболът и Катуница

Футболът и Катуница

memb_ob_5

Центровете на големите областни градове. Скандирания: „Циганите на сапун, турците под ножа”, „Не искам да живея в циганска държава” и надписи „Докога ще отглеждаме паразити?”. Тълпи от млади хора, изразяващи гражданските си позиции. Едни, наричащи себе си патриоти, други-националисти, и други групи от предимно хора на 15-16 години, без ясна идея какво правят на място, освен това да следват тълпата.
Но с тях вървят и немалко възрастни хора отчаяни от безправието в държавата. На въпроса кой е виновен стана ясно – институциите от последните 22 години, независимо от партийния цвят, за това, че не са си свършили работата и са оставили Кирил Рашков като местен феодал. И в една друга ситуация, при едни други кримиелементи, нямаше да има нито протести, нито повече от една статия в медиите. Но при назованата „циганска престъпност” скочиха много хора, а крайните движения си направиха ПР-а. Една журналистка го отнесе затова, че нарече тълпата в Катуница „дрогирана”, а един главен секретар се изпусна, че това са „лумпени и расисти”.
С риск да бъда пооплют, и аз смятам, че тези думи са подходящи за една определена част от хората, за тези „с бръснати глави и свастики”. Защото това не са нормалните граждани от почти митичното „гражданско общество”, които трябва да са коректив при всяка една ситуация, а са футболните агитки и техните „групировки”. Групировки са и предпочитам да ги наричам с истинските им имена. В протестите и сблъсъците участваха поне 6-7 от тях, от големи български градове. Но по-интересното е защо в тези футболни агитки най-общо се включват толкова млади хора, желаещи да променят нещо, а не в НПО-тата, институтите или дори в младежките крила на партиите?
Институционалният път изглежда наистина далечен, докато агитката е до любимия отбор. Въпреки ниското качество на българския футбол, агитката и нейните различни крила има притегателен ефект на неформално сдружение. То позволява на младите хора да се запознават с хора с различни интереси, създава приятелства и малки общности. Но в нашия случай се оказва от една страна, че ръководството на тези групировки от няколко стотици официални членове и хиляди симпатизанти са предимно криминални елементи, занимаващи се с наркотици, кражби и във връзки с незаконни неонацистки групи.
От тези „общности” пропищяха обрани и европейски столици като Виена и Рим. За разлика от други страни, идеологическата насоченост е само крайнодясна, Хитлер е основен кумир, а „държавата”, „комунистите”, „американците” и малцинствата са вечните врагове. С идеите на неонацизма са запознати максимум 5-6 човека от групировките и то винаги на ключови позиции. Агресията, годините и бойните спортове са верую, а свастиките и националните символи – запазена марка. По-възрастните от тях са бивши „скинари” с кубинки и пилотски якета, но повечето от тези младежи са облечени в известни casual марки с бели кецове, черни ризи с къс ръкав и къси панталони. Задължително на коланите се носят боксове, палки или злеприкрити ножове. Като класическа „секта” са неподатливи на външно влияние и вярват безрезервно в ръководителите си. Дългото досие е символ на гордост и гаранция, че си „лошо момче”.
За така фанатизираните хора няма значение кое е правителството и кой е премиер, още повече някакви далечни глобални кризи, създадени от “богати евреи”. Но точно с тази насадена омраза и тежки думи, това са най-подходящите хора за политически поръчки. И те ги изпълняват с охота, припомняйки си сблъсъците в столичния квартал „Захарна фабрика” преди парламентарните избори 2005 г., „Красна поляна – 2007 г. при местните избори, пред Парламента на прословутия протест на 14 януари 2009 г. преди последните парламентарни избори.
Днес същите хора бяха и основните участници в подпалването на къщите на Кирил Рашков и разпалването на омразата по цялата страна. От друга страна ръководството на „фен-клубовете” печели пари за тези акции, а хората в тях са доволни от гражданската си активност и възможност да излеят агресията на улицата. Силата на тези агитки е такава, че тя е желан обект от всяка власт, независимо дали държавата ще купи футболен клуб, ще реновира стадиони или ще отпусне помощ.
И разбира се, големият въпрос е докога ще оставяме тези хора на произвола на различни манипулатори, трябва ли тези групировки да бъдат забранени и порицани или има и друг начин? Практиката показва, че това не работи. Една интерпретация е вътрешното вербуване на поставени хора в ръководството от страна на полицията, които да пренасочват омразата в определена посока, известен метод при контрола на организирани групи. Но това само забавя проблема и не го решава успешно. За съжаление в декадата на ромското включване, правителството и тези след него трябва да се замислят за стратегия на включване на всички млади българи в развитието на страната, която да обхване и малките квартали и махали, в които грандиозните кампании не означават нищо, парите са изконна ценност с раждането, а България е само реликва от времето на Левски и Ботев, нямаща общо с държавата на „мафията и комунягите”.

Емил Марков, PR на СКП

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *