Новите сеизмични зони
Новите сеизмични зони

Новите сеизмични зони

Новите сеизмични зони

Джордж Фридман

В началото Джордж Фридман си задава въпроса – Къде ще избухне следващото геополитическо земетресение и как ще изглежда то.За да отговори на този въпрос той посочва 5 съществуващи в момента сеизмични зони.Тези пет зони са най-нестабилните точки в света според него.

Първата е изключително важната област на Тихоокеанския басейн.Там САЩ с флота си контролира водите на Тихия океан.На азиатският край на океана се намират Япония и Китай , които са зависими силно от САЩ поради това, че търговията им е почети изцяло свързана с достъпа до открито море.

Втората е за бъдещето на Евразия.Десет години след разпада на СССР , Русия набира все по-голяма самоувереност и се опитва да възвърне влиянието си в региона , което пък неминуемо ще генерира конфликт със САЩ и Европа ,а и Китай, които също имат интереси в този регион.

Третата зона е самата Европа.След столетия войни ,Европа се опитва да създаде федерация , която да направи войната невъзможна.Но тя все още има много вътреншни конфликти и напрежение.Освен това тепърва тр. да се справя с възкресението на Русия и натиска на САЩ.

На четвърто място е регионът на ислямския свят.Тук проблема не е нестабилността , а възможността някоя нация държава да се превърне в основа на евентуална коалиция и обединител на мюсюлманите.Тук автора посочва Турция като най-подходящ кандидат , но в последно време виждаме и амбициите на Иран , като държава ,която открито заявява намеренията си за обединител на Исляма

И на пето място е въпросът за мексикано- американските отношения.Както си говорихме предния път ,че ние много често забравяме за Мексико и неговата икономическа сила и население, така Фридман казва ,че Мексико е страната заемаща 15 място в света по обем на БВП и по никакъв начин не бива да го подценяваме.Формално погледнато , статусът на Мексико не би могъл да го изведе до нивото на глобална сила , но разположението му в Северна Америка му придава значимост отвъд очевидната му сила.Между него и САЩ съществуват неразрешени проблеми в исторически план , които могат да избухнат през следващото столетие.

Тихоокеанският басейн

Западните брегове на Тихия океан са най-бързо развиващият се регион на света за последните 50г

В него са разположени две от най-големите световни икономики Япония и Китай.Те както и редица източноазиатски икономики са зависими от търговията по море и транспортирането на стоки и суровини до САЩ и Европа.

Да се спрем първо на Япония-2-3 по значимост икономика в света и единствената , която не притежава почети никакви природни богатства.Принудена е да внася от нефт до алуминий.Без този внос само за броени месеци икономиката и ще рухне.

Китай –макар и два пъти по-бедна от Япония , нито една страна в света не може да се сравни с темповете и на растеж.Япония и Китай , както и Южна Корея и Тайван , са зависими от достъпа до Тихия Океан,за да транспортират стоките си.И тъй като целият Тихоокеански басейн се на мира под контрола на военноморските сили на САЩ, то и четирите азиатски д-ви разчитат на тях за своето икономическо добруване и просперитет.А това е твърде непосилен товар за всяка нация.

Но съществува и друг аспект на проблема.САЩ е най-големия консуматор на азиатски стоки.Те внасят стоки от Азия на много ниски цени , като това е в тяхна изгода , но от друга страна подкопават собственото си производство и така се опустошават цели сектори на американската икономика, което пък от своя страна увеличава безработицата.Една от особеностите на САЩ е ,че са свръхчувствителни към вътрешните си пол.проблеми, тъй като разполагат с широко поле за маневри във външната си политика.Следователно въпреки общите ползи от търговията с Азия, Америка като нищо биха могли да се окажат в ситуация, в която поради вътрешно пол.съображения да бъдат принудени да променят политиката си по отношение търговията си с Азия.Засега тази вероятност изглежда слаба , но Китай изнася ¼ от продукцията си за САЩ и ако Америка блокира достъпа на тази продукция ,като наложи акцизи и др. подобни , както става в момента,Китай ще се изправи пред невиждана икономическа криза.В същата позиция е и Япония и останалите азиатски д-ви.А д-вите поставени в такава ситуация се държат непредсказуемо и могат да проявят агресивност.Във военен аспект обаче,САЩ ги превъзхожда и биха могли мн. бързо да блокират достъпа до Тихия океан.Оттук следва да заключим ,че Източна Азия за момента нямат ефективен контра ход на евентуален американски военен или икономически маньовър.За в бъдеще Китай и Япония нямат друг избор освен да се постараят да увеличат своя военен арсенал ,но това няма начин да не се възприеме от САЩ ,като заплаха за своето господство в този регион.Това превръща Тихоокеанския регион сериозен сеизмичен разлом в сферата на геопол.

ЕВРАЗИЯ

След края на Студената война голяма част от територията на СССР се откъсва.От столетия насам руските граници не били изтеглени толкова на изток.Чуждестранните сили не закъсняват да се възползват максимално и нахлуват в бившите негови територии и полагат големи усилия за интегриране на максимален брой страни от руската сфера на влияние в собствените си сфери на влияние.Така източна Европа е погълната от НАТО и ЕС.САЩ се опитват да откъснат Украйна и Грузия,като ги приемат в НАТО.Това е най-яркия пример за стремежа на западния свят да довърши процеса на руската дезинтеграция.Ако успеят да отмъкнат Украйна от Русия това би довело до загубата на влиянието и над Кавказ.Следователно Русия може да бъде принудена да се оттегли от Чечения и да изостави части и от самата Руска федерация, като по този начин целият южен фланг ще остане невероятно уязвим.Ако разпокъсването на Русия би достигнало такива размери то би настанал истински хаос в Евразия.Това е и една от големите цели на САЩ- да разпокъсат Евразия, като първа отбранителна линия на отбрана за американския контрол над моретата

След Оранжевата революция от 2004 в Украйна ,Русия поставя като основна стратегическа цел подновяване на сферите си на влияние в части от бившия Съветски съюз-Централна Азия, Кавказ и неизбежно Прибалтика и Източна Европа.Русия в момента експанзира много мощно не като индустриална сила ,а като страна-износителка на суровини, най-важните от които са енергийните.Експорта е насочен най-вече към европейските страни, като Путин успява все още да държи Европа в шах т.е. да държи кранчето за един ключов газопровод.

Вероятен конфликт Фридман вижда при западните граници на Руската федерация.От Прибалтийските страни на север чак до румънската граница на юг има един регион ,където границите от векове не са сигурни, акнофликтите-често явление.Експанзията на Русия на запад би породила сериозни противоречия със САЩ и Западна Европа, а и връщането под руски контрол е последното нещо, което Прибалтийските д-ви биха искали.Унгария, Полша и Румъния също са наясно ,че завръщането на руската армия близо до техните граници е заплаха за националната им сигурност, още повече ,че са членове на НАТО и по презумция са техен враг.Прогнозата на автора е ,че Русия през следващото десетилетие няма да стане глобална сила , но няма друг избор освен да се превърне въс водеща регионална сила.

ЕВРОПА

След загубата си на имперската си мощ и двете опустошителни войни Европа е все още в процес на реорганизация и предстои да се разбере дали тази реорганизация ще протечче по мирен път.Фридман допуска ,че вътрешноевропейските войни не са останали завинаги в миналото и казва ,че времето ще покаже дали Европа е вече угаснал или само спящ вулкан.Възприемането на Европа като нещо цяло е абсолютно неоснователно.Въпреки ,че съществува ЕС , тя не е едно цяло.Европа се състои от множество суверенни и като цяло свадливи д-ви.Далеч по разумно според Джордж Фридман е да говорима за 4 Европи, като изключим Русия и нациите от бившия Съветски съюз.

Атлантическа Европа-нациите разположени по крайбрежието на Атл. Океани Северно море, в които се включват и основните имперски метрополии от последните 500г.

Централна Европа- по същество Германия и Италия, които едва в края на 19в. се превръщатв нации д-ви от модерен тип.Именно налагането на техните национални интереси доведе до двете световни войни през 20в.

Източна Европа-нациите, простиращи се от Балтийско до Черно море, окупирани от Съветския съюз през ВТВ.Градят новосъздадената си национална идентичноствъз основа именно на този опит

Скандинавските държави- не толкова значима част от Европа.

След двете световни войни , по време на 50-те когато се създава НАТО, се разжда и Европейската икономическа общност.ЕС , който е неин наследник, е шизофренична единица както го нарича Фридман.Глваната му цел е създаване на обща европейска икономика , като се оставят настрана проблемите със суверенитета на отделните нации.Едновременно с това ЕС се разглежда като институция , преход към федерация с централно европейско правителство и парламент и обслужваща ги професионална администрация.Националният суверенитет ще бъде ограничен до проблеми от местен характер, а отбраната и външната политика ще бъдат задача на цялото.

Засега Европа е далеч от постигането на тази цел.Успяла е да създаде свободна икономическа зона и евро валута, която ползват само някои от членовете.Не е успяла да постигне единна конституция, което оставя отделните нации суверенни и прави невъзможно приемането на обща отбранителна и външна политика.Тук приемаме ,че текста е писан преди Лисабонският договор.

Въпреки че Европа след Студената война се намира в един благ хаос, който предвид историята би довел до война ,Старият свят вече няма нито енергия за война, нито апетит за нестабилност, а още по-малко -желание за конфликти.Европа търпи изключителна психологическа трансформация.

Под повърхността на ЕС обаче, продължава да надига глава старият европейски национализъм макар и крайно ляво.Пример за това са исканията на Франция да защитава своите фермери от прекомерна конкуренция.Следователно в геополитически аспект Европа все още не се е превърнала в единна транснационална общност.Държавите вземат своите геополитически решения водени единствено от националните си интереси.Така взаимодействията се не между Европа и останалия свят, а между отделните европейски нации.В този смисъл може да кажем , че Европа се държи повече като Латинска Америка , отколкото като велика сила.

Русия е непосредствената стратегическа заплаха за Европа.Тя се опитва да си възвърне влиянието от преди края на Студената война, което обхваща Прибалтийските държави , които са приобщени вече към ЕС.Източна Европа също искат да предотвратят възраждането на Русия.Въпросът е обаче, какво би направила останалата част на Европа и особено Германия.Германците няма да действат сами поради горчивия си опит от двете световни войни.Това означава ,че биха се осмелили да действат само като част от обединена Европа.Първият сценарии е:Атлантическа Европа гледа на Германия като на буфер срещу Русия и евентуална заплаха към Прибалтийските д-ви би се възприела като нямаща никакво отношение към Запада.Следователно те не биха се присъединили към коалицията , от която Германия се нуждае, за да даде отпор на Русия.Следователно изходът би бил германско бездействие,ограничено амеркианско участие и постепенно завръщане Русия.Вторият сценарии е Германия да се втурне да защитава балтийските д-ви , за да не може Русия да стигне до Полша, която играе ролята на буфер.И докато останалата част от Европа ще се стреми да запази неутралитет , германците ще се посветят на своята традиционна политика на силата.Така Германия по необходимост ще се окаже едновременно разделена между агресивното си минало и останалата част на Европа.Така нещо , започнало като отбранителна стратегия, ще вземе съвсем неочакван обрат.

Във вътрешен аспект Европа се движи все още по инерция, твърде замаяна от загубите, понесени през 20в.Ала определени външни тенденции като например имиграцията от ислямските държави или руските опити за възраждане на империята биха могли отново да съживят старата линия на разсед? по тези места

Велян Симео

Политология , 3-ти курс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *