Степента на професионализация на представителните елити в бившите страни от Източния блок-България, Унгария и Полша в периода 1989-2005
Степента на професионализация на представителните елити в бившите страни от Източния блок-България, Унгария и Полша в периода 1989-2005

Степента на професионализация на представителните елити в бившите страни от Източния блок-България, Унгария и Полша в периода 1989-2005

Степента на професионализация на представителните елити в бившите страни от Източния блок-България, Унгария и Полша в периода 1989-2005

Основната цел на предстоящото изследване е да проследи и анализира степента на професионализация на представителните елити в три страни от бившия Източен блок.Целта е да се проследи развитието и промените в парламентарния живот на тези три страни.Има ли сходни тенденции между тях?Има ли връзка между професионализацията на политическия елит и стабилната политическа система?За целта ще приложа емпирични данни ,които са заимствани от други автори занимавали се с този проблем.Основните извори , от които съм черпил информация са изследването на Heinrich Best and Michael Edinger , Representative Elites in Post-Communist Settings и Стойчо Стойчев , Трансформация и европеизация на българския парламентарен елит (1990-2009).

Концептуализация на понятията професионализация и представителни елити

Без да претенции за изчерпателност ще очертая границите на понятието представителен елит, като преди това уточня ,че то не е формулирано от мен ,а е заимствано .Представителният елит представлява съвкупността от народни представители избрани ,за да представляват и защитават интересите на обществото в Народното събрание.Те биват избирани чрез свободни демократични избори за определен период от време.Под представителен тук трябва да разбираме парламентарен представителен елит.Това уточнение се прави т.к. за елити се смятат общински представителства или пък представители на правителството.

Професионализацията на елитите се получава когато се намалява броя на депутатите влезли в парламента без парламентарен опит и се запазва или увеличава броя на депутатите с вече съществуващ опит.Честата подмяна на представителите в законодателното събрание не може да породи професионализация.Тя е важна за личната реализация на депутатите,но знанията и опитът ,който те придобиват е може би най-ценното и качество,което предлага.Чрез нея се повишава качеството на експертизата на депутатите,защото научават до детайли как функционира държавната машина с всичките и прилежащи институции и административен апарат.Опитният депутат би вършил много повече работа за по-малко време и по-малко усилия от новоизбрания т.к на втория му е нужно .време , за да развие способностите си.

Индикатор за променливата професионализация може да е уседналостта или времевия престой на депутатите в парламента.Колкото повече мандати изкарат, толкова повече тяхната професионализация се покачва.В България не е голям броя на депутатите ,които могат да се нарекат професионални политици.

Броят на страните е избран поради ограниченото време обем за представяне на изследването.Унгария и Полша са избрани на случаен принцип като представители на страните от бившата съветска сфера на влияние .Присъствието на България в изследването смятам ,че няма особена нужда от аргументация,защото политическите процеси случващи се в нея ни вълнуват най-силно и тя би представлявала интерес за всички нас.Смятам за нормално да сравним нашата страна с други сравнително близки по история и манталитет страни.Изборът на Полша и Унгария се основава на факта, че и двете страни заедно с нас до края на 80-те изповядваха една и съща политическа идеология.Политическите режими и в трите страни бяха тоталитарни.И трите страни почети едновременно извършиха своите преврати и тръгнаха по пътя на демократизация.Сходните процеси в края на 80-те и началото на 90-те ни показват,че България,Полша и Унгария тръгват от една и съща стартова позиция по пътя на развитието си.Това означава ,че между тези примери има сравнимост, което е основно правило на този тип изследвания.

Първата страна ,която ще разгледаме е Унгария.

Промените при нея започват по същото време когато и в България през 1989г.Първото правителство е избрано през 1990г.

Табл.1 Процент на народните представители с парламентарен опит в Унгария

1990г

1994

1998

2002

5.2%

36.3%

47.4%

65.3%

Те ни показват ,че в първият избран демократично парламент влизат почети 95% нови хора,които нямат някакъв парламентарен опит.Това е огромен процент , който ни показва ,че стария политически елит е изваден от управлението на страната.През 1994г. и 1998г се наблюдава една плавна тенденция на професионализация на елита.Част от новият елит след 1989г се е задържал и се е превърнал в гръбнака на унгарския парламентаризъм.Това е ясен знак за стабилизиране на политическата живот в страната.През 2002г. тенденцията се засилва още повече и цели 65% от предишния парламент запазват местата си.Това означава,че много депутати правят сериозна политическа кариера , което би могло да се сметне като индикатор за повишаването на качеството на работа на парламента като цяло.

В България промените довеждат до нужда от промяна на конституцията и свикване на 7-мо Велико народно събрание.Парламентарният елит от преди 89-та отстъпва мястото си и в новия парламент влизат по-малко от 5% старите парламентаристи.Този развой на събитията е сходен с този в Унгария.Следващите избори са белязани съе забавяне на темпото на обновяване като степента на професионализация се покачва постепенно на изборите от 1994г.Таблицата не показва , но в началото на новия век определени партии вече могат да се похвалят с техни политически кадри , които имат зад гърба си три мандата.Това са ДПС и БСП основно с някоико изключения.Ситуацията рязко се променя след 2001г.Това се дължи на голямото разочарование от СДС и искането на народа да премахне старият „корумпиран елит“ и да дойдат на власт нови хора.Прави впечатление ,че при двете големи политически и икономически кризи представителния елит се подменя почети изцяло.Много бързо депутатите омръзват на хората и затова тяхната политическа кариера е обречена.От това би следвало да направим извода ,че по време на остри политически и икономически кризи професионализацията на елитите не е възможна.По време на изборите от 2005г. когато България е в добро икономическо здраве и сравнително спокоен политически живот ,обновяването на състава на парламента е значително по-малък, почети половината.

1989

1991

1994

1997

2001

2005

2009

96.6%

68.1%

54.3

62.6

72.2%

50.7%

71.7%

Табл.2 Процент на народните представители БЕЗ парламентарен опит в България

Последната държава ,която ще разгледам е Полша.

Тя е първата държава в Източния блок с некомунистически премиер.Промените там започват преди тези в България и Унгария.Първото правителство от 1989г.не е изцяло демократично избрано. 2/3 от местата са запазени за комунистическата партия.Както се изразяват авторите Бест и Ердингер в Полша от 1989 до 1991г е съществува полудемокрация и чак от 1991 става истинска демокрация.Тежката раздяла с комунистическия режим показват и резултатите от изборите през през 1989 и 1991г., когато поляците си сменят представителните елити първият път с над 90% а втория с над 70%.Постепенно следващите избори професионализацията се увеличава плавно.За разлика от Полша ,в която тенденцията на нарастване на професионализация се запазва, в България линията на професионализация е вълнообразна.

Табл.3 Процент на народните представители БЕЗ парламентарен опит в Полша

1989

1991

1993

1997

2001

91.9%

72.8%

63.0%

50.2%

54.6%

Въпреки еднаквото си положение през 1989г, политическите процеси в България , Полша и Унгария се развиват по различен начин.Докато за 15г в България се сменят цели 6 правителства и две служебни то в Унгария са само 4.Първото правителство изкарало пълен мандат е чак четвъртото на ОДС.Трудният старт на прехода в Полша също довежда до падане на правителства.От трите страни Унгария може да се похвали с най-стабилна политическа система още от самото начало на промените и затова при нея се наблюдава най-голям прираст на професионални политици.

От казаното до тук можем да заявим ,че има взаимовръзка между качеството и стабилността на политическия процес и професионализацията на представителните елити.

Не смятам ,че с настоящето си изследване съм допринесъл с нещо сериозно в научната литература.Темата ,която си избрах е широко изследвана и има много по-задълбочени анализи от това ,което представих.Това е моят първи опит на полето на сравнителните изследвания и вероятно имам големи пропуски и структурни грешки.Надявам се всеки следващ път да подобрявам уменията си.

Благодаря!

Велян Симеонов

Политология 3 курс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *