ЕВРОПЕЙСКИЯТ ЛЕВИАТАН [06.06.09]

Чрез изкуство е създаден този велик Левиатан, който се нарича държава и не е нищо друго, освен изкуствен човек, макар и по-голям по ръст и сила от естествения, за чиято защита и закрила той е бил създаден.
Томас Хобс

Заглавната страница на основното социалнополитическо произведение на Томас Хобс „Левиатан” илюстрира гигантска фигура, държаща меч и жезъл, над която е изписан текст от Книгата на Йов, гласящ: „На земята няма равен нему”. Тялото на великана е съставено от над триста миниатюрни човека, които са обърнати с гръб към читателя. Изработването на корицата е по поръчка на самия Томас Хобс, a чрез това обезличаване се визуализира заложената основна идея в книгата – отказът от индивидуалните права и преотстъпването им на върховен суверен в името на общото благо. Това изкуствено тяло, в което човекът е съставната частица се нарича държава.
През годините органическата теория достигна още по-далеч, сравнявайки самите държави с организми – свръхиндивидуални живи същества със свои характери, интереси, начини на действие и цели. Днес сме свидетели на това как обединението на подобни „индивиди” доведе до създаването на супердържавата Европейски съюз. По идентичен начин, според Хобс, на базата на договор между човешките същества, се основава и обикновената държавата. Този контракт цели избягването на „естественото състояние на индивидите”, а именно „война на всички против всички”.
Причините за тази безпощадна борба на живот и смърт се коренят в човешката природа – първо, в естественото равенство на човешките същества, което за Хобс означава еднаквата им уязвимост. Второ, войната се подклажда от недостатъка на желаните ресурси и трето, от взаимното недоверие и жаждата за слава. Състоянието на война предизвиква нецивилизован начин на живот с лишения, без занаяти, търговия и земеделие, без изкуство, писменост, без общество и, което е най-лошото, с постоянен страх и опасност от насилствена смърт, и със самотен, беден, злобен, жесток и къс живот.
Това „естествено състояние на индивидите” не представя генезиса на държавата, а е модел за това, какво би представлявал животът при отсъствието на политическа общност. Хобс отбелязва, че дори естественото състояние да не е съществувало сред индивидите, то винаги съществува сред суверените, които са в положение на война един към друг. Свидетелство за това е хилядолетната история на Европа с нейните безбройни и кръвопролитни конфликти. Начинът за надмогване на това животинско състояние на международните отношения може би се корени именно в създаването на супердържавни образувания като Европейския съюз. И за междудържавния мир в Европа, и за междуличностния такъв важат едни и същи правила. Това са взаимното доверие и спазването на съглашенията, при условие, че и другите ти отговарят със същото. Доверието е възможно при сключването на контракт, под диктата на разума, за осигуряването на мир и взаимна сигурност.
България е страна по Европейските договори и част от общността на европейските държави, но като че ли е такава при отсъствието на обществен договор между нейните собствени граждани. Едно такова споразумение по правило съдържа две основни клаузи, първата от която гласи, че всеки индивид трябва да се откаже от естествените си права и възможността сам да ги реализира и защитава, с изключение на правото на живот и правото на собственост. Втората прехвърля всички останали естествени права и тяхната защита върху едно лице или едно събрание от лица, което свежда волите на всички до една обща воля – волята на държавната власт.
У нас здраво се държим за правото да правим каквото си поискаме, а чувството за безнаказаност е дълбоко загнездено в съзнанието. Докато това е така, всички ще бъдем в състояние на „война” едни с други, защото там където няма власт, която прилага закона, няма несправедливост, няма и наказание. Ежедневно ставаме свидетели на всеобемащата корупция, управленския произвол и на това как държавата не защитава своите граждани. Всичко това ни поставя в положение близко до естественото състояние, което изисква незабавното сключване на нов обществен договор. В противен случай, направлявани само и единствено от личните си интереси, без единение на собствените ни сили, неминуемо ще станем жертва, първо на собствената си глупост, а после на все по-глобализиращия се свят.
Както всяка надструктура, така и Европейския съюз, малко или много, обезличава съставните си части. За съжаление, ако не преодолеем своята себичност и не осъзнаем нуждата от единодействие в името на общото ни благо, рискуваме тоталната дисперсия на това, което наричаме българско. Докато това не стане, с право можем да бъдем определени за новия „болен човек на Европа”. Болни от корупция и болни от мафия. Засега Европейският Левиатан се справя успешно с тази зараза, може би по простата причина, че не сме съществена част от неговото половинмилиардно тяло. Остава ни надеждата, че за всяка болест може да бъде открит лек… или почти за всяка.

Тодор Райков