Българската демокрация е едно сравнително ново и неутвърдено явление. В нея можем да открием много пропуски, недомислици и противоречия, но все пак я има. Годините на преход, както анализаторите наричат периода, в който съществува демокрацията, са донесли на страната много трудности, но в последно време се забелязва една положителна тенденция, която за много хора е лъч светлина в края на тунела.
На 16 април 2009 година се проведе конференцията „Младите, политиката и младите политици” организирана от Студентски клуб на политолога и Младежко европейско движение – България. На нея си дадоха среща бъдещите политически лидери, за да обсъдят тенденциите на участие в политиката на по-младата част от населението.
Сред множеството обсъждани теми имаше няколко, които наистина биха направили впечатление на всеки въвлечен малко или много в политическия процес. Оказва се, че младите хора имат желание и биха участвали активно в тази сфера. За нещастие обаче те са обезверени. Това само подтвърждава тенденцията в България хората да се отдръпват от политиката и то не защото нямат желание и време да се занимават с граждански дела, а защото са загубили доверие в правилното и безкористно управление.
Един от основните фактори, които влияят за охлаждането на гражданската активност е факта, че хората и особено младите, смятат, че техният глас например няма да промени положението. Те не могат да повярват, че нещо всъщност зависи от тях, че всяка пусната бюлетина може да доведе до промяна. Суровата истина е, че те просто нямат надежда и това отдръпва голяма част от тях надалеч от политическите процеси. Това, разбира се, може би е временно решение за някои партии, но времето тече, а младите порастват.
Друга основна причина за апатията към политиката е, че техните предложения и решения не се приемат насериозно. В активните редици на младежите има много даровити и креативни хора, но простият факт, че те не са на подходящата възраст и нямат необходимата „мъдрост” кара техните решения да изглеждат не на място.
Поредният начин за отказване на младежите от политиката е непрозрачността й. Много млади хора просто нямат представа за кого гласуват и какво би им донесло това. В последно време хората като цяло гласуват за лидери, а не за програми и решения. Никой също така няма яснота на какъв принцип работят българските институции и какъв контрол се осъществява върху тях. Малко хора знаят и как се осъществява контрола върху управляващите като цяло. Именно тази мъгливост и неяснота отдръпва много от хората на новото поколение, защото техният свят е различен. Те искат и имат желанието да знаят, да решават и да помагат, но нямат тази възможност.
На срещата бяха предложени много решения – политическо образование, постигане на откритост в мханизмите за обществен контрол, вътрешно обучение на младежите, обясняване на дейността на европейските институции, сътрудничество с евродепутати, запознаване на учениците с техните права, изясняване на взаимодействията между институциите, изясняване на възможностите на европейските граждани, изработването на нови механизми за участие в политическия процес (интернет и алтернативни форми на комуникация), включване на младите във всички кампании, поддържане на контакти с младежи, извънгранични младежки структури, повече млади хора в партийните листи и много други. Всички предложения са една голяма стъпка в правилната посока.
Оказва се обаче, че младите българи не са чак толкова отдръпнати от политиката, въпреки всички фактори описани по-горе. На форума на 16-ти стана ясно, че много от партийте вече са насочили своете внимание към по-неопитните в политиката. Има много млади евро и парламентарни депутати, както и членове на общински съвети. За жалост в числото на активните млади не се вписват хората, които не са пряко ангажирани с политика, защото голяма част от тях са апатични към процеса на управление като цяло, а в крайна сметка те са масата.
Според Борис Вардев, председател на младежката секция на НДСВ, центърът на политиката се измества към младите, защото постепенно обществото узрява за това. Напълно подкрепям неговото мнение, защото хората от по-новото поколение са наистина креативни, решителни и заинтересовани от бъдещето си. От тук следва простият логически извод, че в крайна сметка не младите, а средата, в която те се развиват е нещото, което трябва да претърпи промяна.
В крайна сметка младите имат желание за активност и промяна, но тази възможност е отдалечена по един или друг начин от тях. Те могат да участват ползотворно в политиката, но самата тя ги кара да се отдръпват от нея.
Дали за вбъдеще младата ни политика ще може да се похвали и с млади участници, само можем да гадаем. За щастие обаче прогнозите са положителни.
Георги Първанов