ДЕ Е-БЪЛГАРИЯ? [14.03.09]

Преди повече от двадесет години италианският политолог Джовани Сартори в книгата си „Теория на демокрацията” говори за вземането на участие в избори чрез просто натискане на бутони „да”, „не” и „въздържал се” на индивидуален видеотерминал, който дава информация за подложените на гласуване въпроси. Днес техническият напредък изпреварва това далновидно предложение и позволява гласуването на избори чрез Интернет. Един от най-успешните опити в това отношение е този на малката балтийска страна с нелеко и сходно на българското минало – Естония.
Днес северната държава е определяна като „балтийски тигър” и се намира в топ десет на „Индекса на глобализацията”, а Световната банка поставя Естония на седемнадесето място от 175 икономики по леснота на правене на бизнес и на шесто по безпрепятственост на търговията през националните граници. За двадесет години естонците направили от „пустинята” – нещо, докато други – „нещото” превръщали в пустиня. В момента страната е и сред най-напредналите в прехода от индустриално към информационно общество, а самият достъп до Интернет е обявен за фундаментално човешко право.
Всички тези данни ни карат да се замислим, дали изобщо е възможен вече паралел между балтийската и нашата балканска страна? Според редица икономисти, това е просто един бутафорен блясък, който, казано поетично, ще рухне с трясък в условията на глобална икономическа криза. За съжаление прогнозите за тотален застой не подминават и България. На наша територия поне нямаме „щастието” да разполагаме със стаен конфликт, какъвто несъмнено съществува между естонския и руския етнически елемент. Напоследък името на прибалтийската страна се спряга все по-често в българското публично пространство, в контекста на дискусиите за въвеждане на електронното гласуване. По тази точка, както и на тема „електронно правителство”, паралел би бил неуместен, а за да бъдем още по-точни и откровени – нелеп.
Естония е първата страна от Европейския съюз, която е провеждала избори по електронен път, но говорейки за път, трябва да сме наясно, че той е извървян за цели 8 години. Ето защо, повдигането на темата за въвеждане на гласуване по Интернет за предстоящите през лятото избори в България, е едно най-обикновено игродумство.
Първата стъпка по посока въвеждане на електронно гласуване, е създаването на нормативна база. В Естония това е направено още през 2002 г., докато у нас единственото сторено, е внасянето на два идентични проекта за Закон за електронното гласуване от народните представители Иван Костов и Асен Агов през 2004 г. и 2005 г. В днешните условия е наложително преразглеждането на някои от основните постановки в проекта, а именно:
– чл. 2. (2) За да могат да гласуват електронно, избирателите подават заявление и декларация по този закон.
Едва ли процедурата по подаване на заявление и декларация ще увеличи достъпността до изборите или ще насърчи по някакъв начин участието на гражданите. Естонските власти са решили радикално този проблем чрез издаването на лични документи от ново поколение, които съдържат лични данни, сертификат за идентичност и напълно безплатен електронен подпис. Именно чрез него става удостоверяването на самоличността на гласоподавателя. За да бъде разчетена идентификационната карта е необходим специален четец и драйвери за свързването му с персонален компютър. Според статистиките такива карти притежават над 800 хиляди души от имащите право на глас естонци. Тази инвестиция на естонските власти ще има ефект в дългосрочен план върху намаляването разходите за провеждане на избори. У нас е под въпрос радушното посрещане на идеята за вграден в личните документи чип. Твърде е вероятно тя да развихри въображението на редица почитатели на конспиративни теории в българските Интернет-форуми. Въпреки това, трябва да се примирим с неизбежното, ако желаем да сме част от съвременното информационно общество.
– чл. 4. Гражданите гласуват по избор или само електронно, или само с хартиени бюлетини.
В Естония концепцията за електронно гласуване позволява на гласоподавателя да използва както виртуални, така и хартиени бюлетини, като примат имат вторите. Ако гражданин е гласувал по електронен път, но реши да подаде гласа си по стандартния начин, то за валиден се счита този му вот, а електронният се анулира. Освен това при електронното гласуване е предвидена възможността за повторно гласуване. Избирателят има на разположение три последователни дни, в които може да упражнява правото си на вот и то колкото пъти иска. В крайна сметка се зачита последно заявеният вот, а останалите се изтриват. В мнозинството от случаите, естонците осъществяват гласуването по Интернет от дома или работното си място, а най-активно е гласоподаването в часовите интервали 9-12 часа и 18-21 часа.
– чл. 12. (1) Избирателите имат право да гласуват електронно само на избори за:
– народни представители в обикновено или велико Народно събрание;
президент и вицепрезидент;
– представители на Република България в Европейския парламент.
Този текст не дава право електронното гласуване да се използва при провеждането на местни избори, а именно при тях най-лесно може да бъде тествана сигурността на системата. Точно тя е основният обект на атаки от страна на противниците на електронния вот, а нейното усъвършенстване би способствало за покачването на доверието на българските граждани към новия начин на гласуване и за по-активното му използване на последващи избори.
Въвеждането на Закон за електронното гласуване, както и изграждането на ефективно електронно правителство са крайно належащи, предвид възможността за спестяване на стотици хиляди евро на българските данъкоплатци в условията на глобална икономическа криза. Гласуването по Интернет ще позволи на българите в чужбина и на тези, които са в неравностойно положение да упражнят по-лесно правото си на вот, но това, което не бива да забравяме, е мисълта на Йосиф Сталин, според която не е важно кой и как гласува, а кой и как брои гласовете*.

*„Я считаю, что совершенно неважно, кто и как будет в партии голосовать; но вот что чрезвычайно важно, это – кто и как будет считать голоса”.

US Voting Machine

Тодор Райков