Скандалите в Българския политически живот днес
Скандалите в Българския политически живот днес

Скандалите в Българския политически живот днес

Вече е време сериозно да се постави въпроса в българската общественост от къде да се започне промяната и какво липсва на обществото ни. Според мен, без да се обиждат съставителите на тази статия и на други подобни, но неутралните медии в България са малко. Политическата ни култура е ниска, а дървените философи на тема политика са много, популизмът и сеирът в политическото пространство са прекалено много, не се казва нищо съществено. Да не говорим за дебат на тема алтернативни политики или европейски приоритети, икономически приоритети или социална политика, която по принцип се свързва само с бедните, а средната класа и заможните, които всъщност развиват икономиката се пренебрегват. Мисля, че търсения ефект от медиите е скандалът. В римското общество са смятали, че необходимите интереси за задоволяване на народа са хляб и зрелища, след което манипулацията му е сигурна. Само, че битката за власт поставя народа настрани след което, хляба намалява, оказва се, че зрелищата не са достатъчни, те са дори излишни.

За да илюстрирам думите си ще представя моя анализ на пищния публичен разговор между двамата големи политици, наречени така заради постовете които заемат, единият най-висшата политическа фигура в България министър-председателят Сергей Станишев, а другият кмета на София, градът съсредоточаващ почти половината население на страната и по-голяма част от работоспособните хора в държавата, Бойко Борисов. Техния публичен спор по отделни въпроси датират от времето когато те са на политическата сцена, може би защото все още не са били в коалиция. Тази реалност е в ръцете на българския избирател, бил той пасивен или активен, който ще подреди в близкото бъдеще новия политически кабинет.

Наблюденията показват, че спорът между двамата се води изключително по медиите. Първо единия обвинява в нещо, прехвърля отговорността на другия след което той отговаря. Всичко това се случва изцяло по медиите. Искам да спомена, че в няколко от законите на Република България се урегулирани отношенията между централна и местна власт. Разбира се, те не са “ефективни”, първо защото не се използват, второ е необходимо спазването на законовите срокове за изпълнение, трето следва законова основа за понасяне на отговорност при неизпълнението им. От друга гледна точка те са не предпочитани, защото нямат ефекта на PR акция, не подсилват високия рейтинг на политиците, не водят до показност при действията на политиците, а при тях целта е ефективност и резултат, който избирателите сами трябва да почувстват в края на мандата.

Публичния не пряк дебат между двамата води до изостряне на отношенията между симпатизанти и членове на двете партии, което често пречи на тяхната съвместна работа на ниво местна, общинска, а дори и държавна политика. Достига се до момент когато провала на дадена политика, без значение нейната надеждност е факт, защото е предложена от определена партия, която не е в добри отношения с партия чиито член трябва да я приведе в действие. Съществуват и много други подобни случаи

Интересното в случая е прекия публичен дебат между двамата, или казано по друг начин срещите на Станишев и Борисов, на които те нито веднъж не са демонстрирали, сериозни различия по въпроси които, обикновено стават обект на спор пред медиите. От една страна те запазват благоприличие и възможността си да се коалират, не демонстрирайки пряк конфликт помежду си, от друга страна демонстрират дейност и обвиняват опонента за евентуален неуспех, пред медиите.

Политическият диалог в България се сведе до прекалено ниско ниво, което демонстрира пред нашите партньори нивото на демократичните ни ценности.

Последния скандал по линията Станишев-Борисов е във връзка с подписката инициирана от опозиционните партии “Заповед за уволнение на правителството”. Тя всъщност трябваше да представлява символ на желанието и готовността на десните партии в опозиция да съставят следващото правителство, идваща в подходящо време след доклада на ЕК и множество други вътрешни проблеми и скандали. Разбира се, тя няма законова стойност и показва от една страна безсилието на опозицията да свали правителство, което се характеризира с корупция и провал при усвояване на фондове от ЕС. Причини които са напълно достатъчни, за да се смъкне всяко едно европейско правителство. Дясната инициатива демонстрира и още една слабост на тези партии, невъзможността да застанат обединени дори и зад такава голяма инициатива, зад цел за която всички заявяват, че им е основна и е необходима на България. Това показва тяхната неподготвеност и непримирими конфликти между десните опозиционни партии. Преминаването на конфликта изцяло в ръцете на ПП “Герб” и нейния лидер е показателно за общественото доверие, на което те се радват и “страхът”, който останалите партии изпитват от резултатите на предстоящите избори. По този начин лидерът на Герб, Бойко Борисов, се изявява като ръководител на дясното и алтернативата в българския политически живот, въпреки различните мнения в публичното пространство.

Реакцията на министър-председателя Сергей Станишев е показателно за горе споменатото, а именно за потенциала на опозицията в лицето на Герб, с наближаването на парламентарните избори след по -малко от година. Очевидно изнервен и неподготвен излезе Станишев пред представителите на опозицията, на чело с Цветан Цветанов, председател на ПП “Герб”. Премиерът ги нарече “циркаджии”, което показва невъзможност да демонстрира своето предимство и спокойствие въпреки факта, че е министър-председател от партия чиято парламентарно представителство до момента е най-голямо . Постъпката на Станишев е непредвидима и не на място, най-малкото защото той се обърна по този начин не само към делегацията, но и към всички онези подписали се избиратели без значение един милион или сто хиляди български граждани.

Коалиционни противоречия по текущи скандали са другото обяснение на поведението на Станишев, който напусна заседание на МС, за да посрещне опозиционерите. Пример за това е изказването на Ахмед Доган по случая с уволнения заместник-председател на ДАНС, който разкритикува действието на министър-председателя като неуместно и несъгласувано с коалиционните партньори.

Колкото до достоверността на подписката на опозиционните партии, ще стане ясно на парламентарните избори. Защото, ако е реална с поддръжници над милион граждани те имат реалната възможност да образуват следващия кабинет. Тогава Станишев и коалиционните му партньори имат право да се притесняват. В противен случай десните партии ще понесат на свой гръб удара да са пак в опозиция, а за някой това може би ще означава край на дейността им в реалния политически процес.

Относно мястото на българските медии и този процес ще кажа, че те са основна структурна единица в оформянето на общественото мнение (четвъртата власт) и тяхната обективност трябва да е единствения критерий. Много често оценките давани за едно или друго събитие, излагането на не достатъчни факти или грешна интерпретация, оставя в по-голяма част от обществото някаква предубеденост и неясното. Преиначаването на “скандали” и съставянето на зрелища, са основната причина за отдръпването на гражданите от реалния политически живот и резултата е ниска избирателна активност. Разбира се, за съжаление скандалите в България са прекалено много и сетивността на обществото е отслабена. Когато всичко ти се представя като скандал и за една седмица станеш свидетел на три или четири подобни, кой от кой “по-пищни” сетивата ти за правилно или неправилно бързо ще се наклонят в плоскост, която прави рефлексията на гражданското общество трудно реализуема.

Марин Байчев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *