СВОБОДА ИЛИ СЛОБОДИЯ НА СЛОВОТО
СВОБОДА ИЛИ СЛОБОДИЯ НА СЛОВОТО

СВОБОДА ИЛИ СЛОБОДИЯ НА СЛОВОТО

Една от основните предпоставки за формиране на общественото мнение е наличието на автономни източници на информация. Свободата и независимостта на медиите са в самите основи на демокрацията. Нуждата от знания за човека е подобна на нуждата от храна и вода, ето защо е необходимо не само информацията да е свободна и достъпна за всички, но и нейното качество да е поне на нивото на санитарния минимум. Дали това е така в България?

В нашата родина сме свидетели на това как мощни икономически структури контролират голяма част от средствата за масово осведомяване и налагат на обществото свой „дневен ред”. Същевременно пазарът е наводнен от редица издания с откровено „жълт” характер, засипващи ни с пикантни истории, клевети и компромати за политици, общественици, спортисти и т.н. Средностатистическият читател е привлечен от скандалните и сензационни заглавия, а самите статии са лесносмилаеми за ума. Естествено редакторите на „жълтите вестници” биват чести посетители на съдилищата.

Същевременно Интернет набира все по-голяма сила благодарение на далеч по-диверсифицираната информация от тази, предлагана в печата, телевизията и радиото. Блогове и форуми предоставят възможност на мислещите хора в страната и чужбина свободно да изразяват своето мнение. Благодарение на това станаха реалност акциите в защита на Странджа, Иракли и Рила, без зад тях да стоят икономически интереси. Все повече хора се подписват под изказаните мнения и коментари с истинските си имена, отказвайки се от своята привидна анонимност и отделяйки се от безличната маса.

Свободата предлагана от Интернет има и своята тъмна страна. Тук пред читателите с афинитет към скандалното и пред хората с много свободно време, като цяло, се разкриват безкрайни хоризонти. В глобалната мрежа се появиха сайтове, чието съдържание може да бъде класифицирано като явно словоблудство. Това се дължи на сипещите се от техните страници клевети, без каквито и да е доказателства. Същевременно с това авторите запазват своята анонимност, което нашепва за частни бизнес интереси. Точно тук една от основните граждански свободи се изражда в слободия.
Според чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки може свободно да изразява своето мнение. Следващата алинея гласи, че това право не може да се използва за накърняването на правата и доброто име на другиго. Именно това правят авторите в новопоявилите се сайтове. Със същия успех, с който срещу известна сума биват хулени бизнес конкуренти, всеки един български гражданин може да бъде обявен за отявлен содомит и некрофил от подобни анонимни „журналисти”.

Срещу безнаказаното разпространение на клевети и злепоставянето на хора, е необходимо да бъдат взети мерки. Ако това не се случи, никак няма да е учудващо, когато в подобна „медия” открием статии с дълги и сензационни заглавия от сорта на „Странджанските блогъри – противници на българския икономическия растеж” или „Майка Тереза – турски агент в католическата църква”. При наличието на доказателства уличаващи определени личности в измами, кражби и др. престъпления, списващите подобни издания могат просто да се обърнат към правораздавателните органи, вместо да сипят своя  бълвоч.

От една страна, по думите на Томас Пейн, опитът да се убие клеветата я поддържа жива, а когато никой не й обръща внимание, то тя загива от естествена смърт. От друга т.нар „жълти вестници” и сайтове се радват на все по-голям интерес сред населението на страната ни. Ето защо мълчаливото презрение към злословието едва ли е най-доброто решение на проблема. Тъжната констатация е, че все по-голям процент от българските граждани намират за най-добра книга… тоалетната книга.

——-
Тодор Райков
Политология III-курс

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *