Преференциален, мажоритарен или пропорционален вот
Преференциален, мажоритарен или пропорционален вот

Преференциален, мажоритарен или пропорционален вот

В началото на годината, 27 януари 2008, президентът Георги Първанов представи новите си идеи за развитие на политическия модел и промени на статуквото в българския политически живот, укорявайки едни и приканейки други, за промени относно изборното законодателство, допитването до народа и други теми, вълнуващи всяко демократично общество. Демонстрацията на лидерска позиция, тогава, се основаваха на преизбирането му за втори мандат, а победата над популизма бе основната опорна точка, след кампанията, а също и по време на самия дебат. Това всъщност не бе точно дебат, а президентско изявление или пресконференция, защото реален дебат с тези и въпроси, защита на мненията нямаше, а въпросите задавани от журналистите бяха по скоро търсещи сензация, отколкото реални проблеми, които ще възникнат от подобни промени и решения.

Дълго време дебата, или по точно говоренето по медиите бе основно между десните и президента. Коалицията и премиера запазиха относително неутрално поведение доста продължително време, като и отбягването на въпроса. Опозицията изказа недоверие в намеренията на президента, а причината бе липсата на консултации с тях и другите политически партии.

С наближаването на изборите и подготовката за тях, интензифицира дебата, за промени в изборното законодателство. При президента на консултация преминаха много от представители на опозиционните партии, а също и становището на партиите от коалицията се промени. Обществото реагира на възможните промени положително, защото те се представят от инициаторите им като възможност за по-голям контрол на избирателите над избраниците.

Реформите на избирателната система се нуждаят от политическа воля, но тя не е достатъчна, защото е необходимо много повече. Консултацията с експерти, а не референдум за пропорционално гласуване ще допринесе за възможен успех и постигане на целите, когато се направят промени. Факторите влияещи на избора на избирателя са толкова много и трудно могат се преценят и съвместят в един текст и закон. Рамката, закона, която се изгражда преди изборите служи за ясно условие, по които да се проведат изборите, да са демократични и да се зачита гласа на всеки имащ право за това, не бива да се използва да запазване на статуквото. Преференцията на изборите на европейски депутати ни показва не колко е успешна практиката на преференциалния вот, а как може да се регулира и пренебрегне ефекта на определена преференция, в този смисъл те бяха безсмислени. Вождизмът в българските партии, българския политически живот и политическата култура не са на необходимото ниво за подобна промяна. Търсенето на истински резултати е свързано с сериозна промяна в политическата система, която се простира до притока на нови лица, но за съжаление такива почти няма.

Промяната на условията днес, с тази избирателна система не е удобна на политическия елит, който иска да промени системата, за да запази статуквото. Звучи парадоксално, но неподготвеността им за подмяната на старите лица с нови е достатъчна причина, за да смятаме така. Рекрутацията на елита, подготовката на нови кадри е продължителен процес, започващ от младежките организации на партиите, преминаването през всички трудности и в крайна сметка кариерата ти зависи от няколко човека на върха. Това “спъва” системата, пречи на принципа на конкуренция и поражда корупция.

В България политическата позиция се предава по наследство, може би поради исторически причини, а може би заради манталитета ни и дългите години на социализъм, чието разпадане доведе до преминаването на политическата власт в икономическа, която в последствие е достатъчно икономически потентна, че да си купи достатъчно власт. Тук може да се постави и въпроса с купуване на гласове и новия преференциален или мажоритарен избор. Колкото и добре да е замислен един текст, закон, той не може да насочи мисленето на хората и техните нужди в правилната посока. Два много важни въпроса, които ще разгледам на бързо, за политическата образованост на демократичното гражданско общество и децентрализацията на властта, които ще доведат до промяна в обществото и преференциалния или мажоритарен, а дори и сегашния пропорционален вот ще изпълнят основната си цел.

Необходимостта от политическо образование или гражданско да го наречем, е основно за всяко демократично общество. В България социализма характерен с липсата на свободната мисъл на масата и свеждането й до първични нужди, не предоставя никаква възможност за дебат по тази тема. За съжаление 18 години след прехода и изграждането на демокрация няма реални мерки за подобна промяна, защото тя буди много спорове и е прекалено скъпа за което и да е правителство, защото със сигурност резултатите, които ще доведе подобно обучения ще са реални за следващо, а може би и по следващо правителство. Това е знак за недалновидността на политиците ни и вперването им в ”келепира” и ежедневните проблеми, които разбира се са много и трябва да се решават, но те не могат да бъдат ефективно решени без радикална промяна каквато би била гражданското образование.

Децентрализацията на властта е друго много важно правило на демократичната държава, а властта и то централната власт, като нашата в България, не я обича много, защото не може да се възползва от възможностите й. Не можем да говорим за ефекта на преференциален или мажоритарен вот без да имаме реален избор. Преференцията на избори за парламент трябва да отговаря на богат избор на доказали се хора в местна и регионалната власт. Такива които са спечелили с работата си доверието на хората, а не защото са “заварени” политици и всяка вечер водят безсмислени словесни битки с опонентите си, а смяната на алтернативите не довежда до нищо. Преотстъпването на повече правомощия на местните власт, които също се избират пряко от гражданите и са най-близко до тях е от първостепенно значение, защото по този начин ще се избегне сянката на партията, лидера и безропотното подчинение на партийната политика. Хората избрани на тези постове ще имат възможност да оправдаят доверието, тогава конкуренцията ще е водещия фактор на изборите, а не купуването на гласове и партийните пристрастия, които имат изключително влияние на местното ниво на самоуправление.

Липсващото звено във властната пирамида на разделение на централна, регионална и местна власт е регионалната или тази на областите в България. Областта е звеното свързващо централната власт с общините и допринасяща за ефективния диалог. Назначаването на областните управители от Министерски Съвет ги прави неефективни и ги поставя в подчинено положение към партия, правителство, граждани. Позицията им зависи от правителството най-много, а от партията в по-малка степен, докато зависимостта от гражданите, чиито интерес би трябвало да обслужват, не съществува. Няма изборност, няма конкуренция, няма ефективност. Израстването на един бъдещ депутата трябва да премине през администрацията, кметски пост, областен управител, който да е избираем, а когато се докаже пред населението, чиито интереси е представял на тези нива, то ще го подкрепи и за национално ниво. По този начин решилите да се занимават със сериозна политика ще са ориентирани към своя професионален път, няма да се разчита на актьори, певци, журналисти, спортисти. Всеки ще има право да се кандидатира, но конкуренцията и преценката на гражданите ще има реален критерий за оценка.

Днес на 7 юли 2008г. след дълги дискусии и споделяне на мнения, представителите на всички публично известни партии с достатъчно голяма подкрепа, не успяха да постигнат консенсус за реформата, а инициативата е в ръцете на правителството. Всеки от представителите на отделните партии представи вижданията си, но от гледната точка на своя интерес, а този на избирателя бе представен като най-желана цел, но никой не се постара да преговаря за него, за разлика от преговорите свързани с партийните и тясно груповите интереси представени като всеобщи.

Всички промени по избирателната система трябва да се премислят доста прецизно, да не се гони норма, а ефективност, нещо което за съжаление българските политици рядко постигат, защото не си го поставят като цел. За тях целта е единствено властта, която превръщат в средство за цел.

За повече информация:

http://dnes.dir.bg/2008/07/07/news3172648.html

http://dnes.dir.bg/2008/07/07/news3172197.html

http://dnes.dir.bg/2008/06/30/news3147935.html

Марин Байчев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *