Земният климат има естествена склонност към промени. Към този процес се добавя рязкото повишаване на температурите в планетарен мащаб вследствие на човешката дейност. Това затопляне, наречено „глобално” или не, предизвиква нарастващ интерес към възможностите за дългосрочно прогнозиране с цел отслабване на влиянието на климатичните колебания върху националната сигурност и икономика.
Някои изследвания на климата на България върху данни за средните температури и валежните количества през последните 100 години, водят до извода, че от 1980 година насам се наблюдава устойчиво повишение на средногодишната температура с около 1,5 градуса на всеки 10 години. Прогнозите са, че тази тенденция ще продължи и в следващите 15 години. Очакваните промени в климата на България могат да доведат до изключителни сериозни последствия като:
– горещи вълни и периоди на необикновено топло време;
– горещи периоди с продължителност над 20 дни главно през лятото (с опасност от възникване на пожари, напрежение около снабдяването с енергия);
– продължителни засушавания през типично валежните сезони (с ефект върху отглеждането на селскостопански култури – намаляване на реколтата и увеличаване на цените);
– краткотрайни, все по-проливни, но локални валежи (с опасност от наводнения, активизиране на свлачища, разпространяване на болести причинявани от паразити, вода и храна, проблеми в снабдяването с чиста питейна вода).
В крайна сметка за страната, както и в глобален мащаб, промените на климата могат да доведат до държавна нестабилност, екологични и социално-икономически проблеми, напрежение по повод на ресурси и доставка на енергия, заплаха за основни инфраструктури и икономически активи, гранични спорове, потенциални миграционни движения и не на последно място проблеми с човешкото здраве.
За да реагира на рисковете пред сигурността и икономиката си, България трябва да засили капацитета си за научни изследвания, анализ, наблюдение и ранно предупреждение, да разгърне планирането и способността си, в това число гражданска защита и използване на инструментите (граждански и военни) за управление на кризи и реакция на бедствия.
Изключително важна в това направление е ролята на частния сектор. В световен мащаб застрахователни компании, банки или директно предприятия, чиято дейност се влияе силно от климатичните рискове, отделят все повече средства за разработване и внедряване на различни климатични продукти. В Европа през 1999-2001 г. за тази цел са били договорени продукти на стойност около 75 милиарда долара, а през 2005 година – за над 100 милиарда долара. Става дума за предлагане на финансовите пазари на една гама от индекси на температурата (национални или регионални), чиято дългосрочна прогноза (до едно тримесечие напред) и съобразяването с нея води до изпреварване на финансовото влияние на вариациите на температурата върху икономиката.
Пагубното въздействие, което може да имат глобалните климатични промени върху българската икономика изискват проактвини действия от страна на гражданското общество, бизнеса и в крайна сметка на Министерството на извънредните ситуации (МИС). По този начин несъмнено ще се намалят имуществените вреди, икономическите загуби и нуждата от възстановителни работи. От друга страна е време да обърнем по-сериозно внимание на причините за климатичните промени и начините за опазване на нашия единствен дом – Земята.
———
Тодор Райков
II курс Политология
Дааааа, докато има световни икономики, които не са подписали протокла от Киото, озоновата дупка ще се разширява(макар, че според последни изследвания темпът на уваличение вече е намалял) и последствията от парниковият ефект, ще продължават да се засилват… Какво обаче да направи една малка страна като България, освен да си спазва квотите за изхвърляне на парникови газове в атмосферата(изчислени за количествата, от нач. на 90-те, когато болишинството от най-големите предприятия не работеха), наложени й от ЕС?!
Мисля, че е напълно ясно, че действия предприети само от България, която всъщност не е особено значим международен фактор, трябва да бъдат подкрепени, от големи световни играчи. Според мен подкрепа за такива действия трябва да се търси точно в институциите на ЕС, а също така и от Русия. Необходимо е нашите евродепутати да са достатъчно активни и отговорни и по този въпрос.
Разбира се нека не забравяме, че докато преобладаващата част от световната икономика се движи от горива основани на газообразни, течни и твърди въглеводороди (съответно газ, нефт и въглища) няма да има радикална промяна в намалявенето на темповете на топенето на полярните шапки и увеличаването на темепратурите. Хубавото е, че макар и скъпи, вече има технологии за произвеждане на екологично чиста енергия от слънцето, вятъра водата и др. При една стабилна и добра политика, тези технологии, няма да бъде проблем да бъдат наложени. За съжаление обаче, има твърде много икономически сили – мегакорпорации, държави и други мощни спекуланти, чиито интерси ще бъдат накърнени, ако такава радикална промяна бъде осъществена.