Свещеният принцип на конкуренцията
Свещеният принцип на конкуренцията

Свещеният принцип на конкуренцията

Конкуренцията движи човечеството напред. Това твърдение в днешно време е придобило статус на аксиома. Либерализмът в икономиката, в политиката, в мисленето. Каква е основата на това твърдение? Единственото, което може да накара човек да даде най-доброто от себе си, е непосредствената заплаха от друг човек. Можете да украсявате изказа колкото си искате, но това няма да промени същността на съждението. Конкуренцията се води от същите принципи като войната. Убий или бъди убит. Продавай повече или фалирай. Бъди повече от другите или те ще те смажат. Разбира се, ние не трябва да се съмняваме в този единствено прогресивен принцип, който, без съмнение, ще ни донесе светлото демократическо бъдеще.
Ще се опитам да се въздържа от емоционално оцветени оценки и да разгледам положителните и отрицателните страни на конкуренцията. И да развенчая някои от митовете за нея.

Мит № 1 – в конкуренцията успяват най-добрите

“Най-добрите” са една безкрайно условна категория. В какво точно трябва да е добър човек, за да успее в едно съревнование на конкурентни начала? Трябва ли талант? Знания? Опит? Да, разбира се. Но те далеч не са най-важното. Има едно качество, което обикновено предопределя изхода на всяко противопоставяне. И то се нарича воля за борба. Решителност да се постигнат целите на всяка цена. Да се изтърпи всяка болка, всеки провал. Да се повтаря всеки провален опит отново и отново, докато и самата съдба не реши, че е по-икономично да отстъпи пред очевидното безумие… Или, ако се изразим по-милитаристично (и по-точно), побеждават тези, в които желанието да убият противника многократно надвишава по ценност привързаността към собствения живот.
За да е конкурентен, човек трябва да е пределно агресивен и волеви. Трябва ли да е и гениален? Разбира се, това не би навредило. Но понеже перфектните хора, които са еднакво добри във всички области, не се срещат често (освен в умовете на прекалили с четенето автори), ние трябва да определим кое е ключовото качество. Предлагам проста дихотомия – талант срещу воля. Кой ще успее при едно конкурентно съревнование? Безволевият интелигент или войнстващата посредственост? Да, всяко действие на интелигента струва повече от 10 на съперника му. Но, поради своята природа на човек, склонен към философстване и вдълбочаване, той ще бъде изпълван с постоянни съмнения относно смисъла на начинанията си. Какво може да промени един човек в планетарен мащаб? Ако един проект има на теория шанс за успех 20-30 %, струва ли си да бъде започван, след като на практика винаги се появяват повече трудности от планираните? Но посредствеността не знае такива пречки. Ако не стигнат 15 опита, може да се направят 30. Даже и с пределно ниска ефективност, те са обречени да дадат резултат. Може и всяко постижение да е незначително само по себе си, но взети заедно, те дават по-стабилен и висок резултат от този на безволевия опонент.
Ако критерий за успех е продажбата на картини, за успял ще се счита този, който е изучил техниката на рисуване и произвежда по три платна месечно, а не този, който за целия си живот сътворява два-три шедьовъра. Качеството не е критерий в конкурентната борба. Във всеки случай не и абсолютен. Да вземем например последната голяма война – Втората световна. Немците имат по-добра техника, по-талантливи пълководци, по-смели и всеотдайни войници от съюзниците (с изключение на СССР). Но войната не печелят по-добрите. Печелят я тези, които имат повече – повече танкове, самолети, повече пушечно месо. Амбицията произвежда повече от таланта. Затова и тя винаги ще го побеждава. Това е и обяснението на някои не толкова приятни за либералите очевидности. Хора на науката и изкуството много рядко се добират до ръководни длъжности. Парвенюта – повече от често. Но, от гледна точка на конкуренцията, именно парвенюто трябва да се смята за образцовия “суперчовек”, когото всички трябва да вземат за пример.

Мит № 2 – конкуренцията прави хората по-добри

Логиката е проста. За да успее в борбата, човек трябва да представи повече от конкурента си. Трябва да извлече всичко от себе, за да успее, иначе няма да продаде, няма да бъде избран, назначен и т.н. За да се реализира напълно успешно в една област обаче, човек трябва да се жертва в други. Класическият пример за това е бизнесменът с перфектна кариера, който не може да се позволи да има семейство. За да постигне завиден резултат в областта на печалбата, добрият търговец трябва да ощети: семейството и приятелите си (няма време), колегите си (костват ресурси), клиентите (ако може да бъдат измамени), моралните си убеждения (които го убеждават, че предишните три са по-важни от печалбата). Това, разбира се, е един напълно условен пример. Въпросът е в принципа. Кой е казал, че подлагането на един човек на безкрайно голямо напрежение ще го направи по-добър? По-силен и издръжлив? Без съмнение. Но понятието “добър” все пак е малко по-широко. Конкуренцията учи хората как да стават по-борбени. Не по-мили един към друг. Принципът на конкуренцията увеличава враждебността между хората. И не само това. Борбата по определение значи и неуспехи, кой може винаги да печели… А далеч не всеки, който изгуби, има силите да се изправи отново. Болка и разочарование – много често това са единствените резултати от съревнованието. В крайна сметка конкуренцията обича победителите. Шампионът е на корицата на всеки вестник, всяко списание. А кой помни тези стотици хора, които са били сразени, за да постелят с телата си пътя му към успеха?
И така, за повечето хора (загубилите) конкуренцията не носи нищо добро. Колкото до победителя – той ще е минал през толкова трудности, за да стигне до успеха, че е доста съмнително да остане невредим в морално и психическо отношение. Крайният резултат обаче, разбиран като продукт, е от превъзходно качество. И ако ние сме консуматори, които се интересуват именно от продукта, а не как е бил направен – то конкуренцията очевидно е нещо прекрасно. Един промеждутъчен извод – конкуренцията е тържеството на резултата над средствата.

Мит № 3 – конкуренцията дава максимален краен резултат

Икономиката на конкуренцията е произвела “Тойота”, икономиката без конкуренция – “Москвич”. Какво повече има за изясняване? Ако търговците А и В имат добър продукт, то единственият начин търговецът С да се появи на пазара е да предложи нещо по-добро, а тогава, за да оцелеят, А и В трябва да отвърнат със самото съвършенство. Резултатът – щастието на цялото човечество (или поне на тази част, която може да плати за продукта). Какъв е проблемът? Както при всяка борба, ресурсите, насочени към неутрализиране на противника, далеч не винаги могат да бъдат определени като отделени за съзидателна дейност. Трябва да се отделят огромни средства за реклама, подкупи, шпионаж, изкупуване на дялове и т.н. Средства, които сами по себе си не подобряват качеството на продукта, но са необходими за оцеляване в конкурентна среда. Разбира се, че това са умерени разходи, предвид резултата. По-сериозен е другият аспект на борбата – това, че броят на победителите е много по-малък от броя на участниците. Победителят взима всичко. А победеният? Неговите усилия, време, ресурси? Оказват се хвърлени на вятъра. Разрушени заводи, съсипани кариери, гладни деца. И най-вече – огромно количество напразно изразходвана енергия. Конкуренцията е неизбежно свързана с нарастване на ентропията. Няма как иначе да бъде при един процес, който по същество почива върху един хаотичен принцип (а именно – войната).

За ползата от конкуренцията

Конкуренцията далеч не е съвършеният отговор на всички въпроси, както се опитват да ни я представят. Но пък, от друга страна, има ли по-добър критерий за съвършенството на една система от успеха й? Както са учили предходните ни поколения, единственият критерий за доказване на теориите е практиката. А в реалността конкуренцията триумфира. Пазарът съкруши плановата икономика. Либералната демокрация надви комунистическата утопия.
Каква е причината за това? Тя се крие в това, с което започнахме в началото. Хората предпочитат да пестят усилията си. Да следват лесния път. Да се задоволяват не с най-доброто, а с приемливото. Само едно нещо може да ги изтръгне от тази летаргия. И това е борбата за собствения живот. Борбата на живот и смърт. Когато е притиснат до стената, човек наистина е готов да изтръгне всичко от себе си, за да се измъкне. Разбира се, в борбата силата е основният момент, останалите са му подчинени. Но ако се примирим с това, че слабите при конкуренцията загиват (дори да са гении), то това не значи, че талантът не се брои за нищо. Амбициозният и талантлив човек надделява над войнстващата посредственост. Да, такива не се срещат често, но за сметка на това могат да произведат такива резултати, че да затъмнят постигнатото от хиляди. Човечеството като цяло печели от тази система, защото отделни личности наистина могат да достигнат най-доброто. Вярно, ще пострадат мнозина, но нали целта оправдава средствата. Естествено най-добре би било, ако всеки можеше да допринася напълно “според възможностите си”, но откъде такава съзнателност у хората? Докато не се появи, трябва да се задоволяваме с добрия стар надежден инстинкт за самосъхранение.
Проблемът е другаде. Твърде странно изглежда съжителството между християнската европейска етика и принципа на конкуренцията. Ако наричаме нещата с истинските им имена, златните правила на съревнованието ще са: Мрази ближния си. Желай това, което принадлежи на ближния ти. Кради, лъжи, убивай, ако това не е забранено от закона и ще позволи да се увеличи печалбата ти. Или накратко, да си послужа с чужд цитат: Успехът се измерва с кръв – твоята или на врага ти. Няма място за съжаление – самата идея за милост е противна на същността на конкуренцията. Моралът не е нещо повече от лейбъл, който да носи повече продажби. Такава е реалността. “Човекът е дивак, скрит зад тънкия слой лак на цивилизацията.” Гьобелс наистина е бил гений. Заветът му е жив и до днес – и се носи до нас откъм Ню Йорк, Лондон, Париж. Странно е как забравени и отречени идеи се материализират до нас. Явно такава е иронията на историята. Дали на нашата цивилизация е съдено да се превърне в антипод на самата себе си – и то под звука на фанфари? Във всеки случай емблематично е, че Западът, прогресивният, мирен, морален, цивилизован Запад е поставил на пиедестала свещения принцип на конкуренцията. Животът е борба!
Духът на нашето време поразително напомня на миналото…
Wir von der Sturmartillerie,
wir sind der Geist der neuen Zeit.
Wir von der Sturmartillerie
stehen zum Kampf stets bereit.
Mit donnernden Motoren
zieh’n wir jetzt in den Krieg.
Zum Kampf sind wir geboren,
und unser ist der Sieg!
Zum Kampf sind wir geboren,
und unser ist der Sieg!

——–

Димитър Златанов
II курс Политология

2 Comments

  1. TPAKAT_KOKAJ|u

    Колега ,найстина , много обстойно си описал всички извратени последствия от безмилостната конкуренция… Пред болезнените факти и боговете мълчат, ако мога да перифразирам известната поговорка.
    Но какво могат да направят обикновените, “малки”, хора като нас в епичната борба?! Не съм достатъчно влиятелен или значим, за да налагам решения или да премахвам безскрупулните субекти на жестоката игра, наречена конкуренция, но ако имах правомощия, граничещи с божествените, твърде вероятно бих се опитал да съчетая най- доброто от комунистическата утопия и безскрупулната протестантската максима: “Ако правех нещо грешно, бог щеше да ме удари през ръцете!”
    Всъщност като се замисля, един народ, един от най-древните (а може би и най-древния), съществуващ с всичките си традиции и до днес, успява много добре да съчетае това. Няма друга нация освен китайската, при която социалното начало в пазарната икономика да се проявява така добре – прословутият “пазарен социализъм”, продължава и до сега да дърпа този народ напред, класирайки го на челните места по икономически ръст в света… А къде е манията за победа у тези хора? Почитта към купичката ориз и конфуцианските ценности да уважаваш баща си и майка си, и по-възрастните от теб, са направили тези хора обикновени бурмички в огромната държавна машина; хора които вероятно не се замислят дали въобще е необходимо да се борят един срещу друг, а по-скоро да бъдат усърдни и с трудолюбие да постигат много. Мисля, че това е една от причините те да са се самосъхранявали толкова дълго време и да продължават успешно… Макар и с невисок жизнен стандарт, тези хора са велики. Този народ не мисли за борбата на всеки срещу всеки (един типичен елемент на капиталистическата западна цивилизация), а изпълнява заповедите на ръководителите си, които в повечето случаи са държавници в истинския смисъл на думата, а не обикновени политици. Един пример (а могат да се посочат и много други): в момента разширяващите се пустини по северните граници на Китай (Гоби и др.), заплашват с опустиняване, големи площи плодородни земи. В резултат правителството предприема мерки за залесяване на все още незасгнатите територии. Резултатите от този план се очакват… в близките 300 години!!!
    Не знам какво повече да добавя! Според мен ако се продължава да се следва принципа на безмилостната конкурнция, това до нищо хубаво няма да води западните общества. Кокуренцията в определени норми е полезна, но не и когато е унищожителна – да влагаш огромни усилия не да се развиваш, а за унищожението на опонентите ти; с което те подкрепям, колега.
    И да се върнем пак в нашият регион. Все пак имам плахата надежда, че подновеният Лисабонски договор с неговите принципи със социална насоченост, ще оказва полжително влияние върху развитието на всички държави от еврозоната, но и надявам се нашите “държавници” ще възприемат ценностите заложени в него достъчно насериозно, за да ги наложат… дано да успеят да положат основите в рамките на живота на младото (нашето) поколение! От нас ще зависи тяхното по-нататъшно развитие…

  2. iltempo

    “Все пак имам плахата надежда, че подновеният Лисабонски договор с неговите принципи със социална насоченост, ” .. “подновеният Лисабонски договор” ?? … ако имаш в предвид този от 2007 .. то нещо не си разбрал правилно ..”принципи със социална насоченост” отстъпват на нелибералните опустошениа на социалното общество. Не напразно масите в Западан Европа не го искаме в тази му форма!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *