![(Български) ЯВЛЕНИЕТО КОРУПЦИЯ [26.03.08]](http://www.politology.eu/wp-content/uploads/2023/03/cropped-271274511_609233483480205_2340870505789351226_n.jpg)
Sorry, this entry is only available in Български.
(Български) ЯВЛЕНИЕТО КОРУПЦИЯ [26.03.08]
Facta, non verba
Корупцията е неизбежен феномен по целия свят, а в България тя е не само вид социално отношение, което помага на имащите възможност да я ползват преки облаги, а вече се е превърнала в начин на мислене. Всеки щом заговори за политика в България, и то днес, казва корупция поне три пъти. Корупция на министри, корупция на фондове, корупция по-пътищата. Тези три вида са много различни. Корупцията на министри е много пъти доказвана по неофициален начин, но активното студентско общество не реагира, както и съд, и прокуратура. Сега също се опитват да узаконят вид корупция, като част от системата, но активното гражданско общество слуша какво ще го излъжат. Корупцията по пътищата е ежедневие, но как да изхранват децата си, онези утрудени пътни или осигуряващи редът “ченгета”, ако не по методите на техния министър, а именно чрез корупция, но с друг вид оперативно интересни хора, нивата са различни. Защо да осъдим катаджията или следователя, прокурора или съдията за корупция, като свършената им работа отива на боклука, когато големия корупционен политически чадър се отвори и престъпниците са на свобода, а достойния с това, че е завършил СУ с отличие и работи с гордост за държавата е настръхнал до смърт за семейната безопасност, защото цялата тази система, с която той се гордее работи по правилата на корупцията, без правила.
Къде е тогава активната студентка общност? Отговорът е прост. В меката на студентщината в Студентски град, върти алкохолни напитки и яко тръска гюбеци, докато следващият, бъдещият – прокурор, съдия или полицай стои с учебника в ръка в стаята отдолу и се опитва да научи за утрешния ден. И всичко това, за да се страхува за детето си в моментите когато не е с него, а може би и когато е. Има ли смисъл неговата кауза? Той не може да си отговори, но все пак наивно вярва в добрите качества на колективната воля и се надява, че това което се случва над главата му да не докаже твърдението за колективното действие водещо до общо бездействие. Защото вярата, че ще дойде момент, в който всеки ще понесе своята отговорност от министъра до просека на улицата е още жива в една част от активната студентска общност (тази, които могат активно да движат мозъчните си импулси и без силното въздействие на много децибели чалга и метал музика).
Това което всички искат не винаги съвпада и тогава всеки иска каквото му се иска, а не каквото трябва да иска. На министър му се искало да се среща с братя, ама те всъщност не са били братя, да му е разрешено, ама то не му е разрешено, да не се разбере, ама се разбра. Ами какво от това като активната студентска общност не и пука, защото бригадите наближават. Майната и на корумпирана …!
Извинявам се, че обстановката провокира подобни чувства. Не целя да засегна никой с този текст, още по малко автора на стоящия в началото текст. Експресивните изрази са подходящи когато изказваш мнение за “системата”, всяка система си има ред. А в такава каквато няма ред какво да анализираш?
Колега подкрепям мнението ти в основната му част. Двата въпроса, които засягаш безпорно стоят на дневен ред.
Що се отнася за корупцията и специално българския случай, какъвто и коментар да се направи ще бъде повторение на някой друг. ПО- опасно е второто пълната апатия на студентите, които в мнозинстъвото си са аморфна маса, боготворяща скъпите черни лимузини и мутроповедението на ония с дебелите вратове, в любимия им чалга рай “ДЖ. Б.” “АВЕ.” и тн….
Аз също търпя голямо разочерование не намирайки сред повечето ми колеги конкурентна среда в която всички да се равиваме. Тези събития се подминават, като че ли не засягат нашето бъдеще.
Странно ми е как студентите, като най- активна физически и идейно група не можем да създадем една организация, кочто да даде отпор на общата апатия.
Активно гражданско общество може да има при наличие на реални институции и реални медии, тогава обществото само се активизира. При нас случая е че имаме псевдоинституции и медии,задвижвани от бизнес и партийно олигархични интереси.
“Когато Мойсей не отиде при планината, тогава планината ще отиде при Мойсей.” Това може да е доста добре използвано в политическата и политологическата, практика, чрез което да се покаже на управляващите и на обществото, че има групи които могат да движат обществото наред, дори когато други го водят назад. Това може да е плодотворно не само за поредния урок за политическата класа, но и за цялото общество. Ние като политолози трябва да си отговорим на въпроса, студентите ли са тези които трябва да инициират тези процеси? Ако си отговорим на въпроса може да разсъждаваме и за евентуално развитие на инициативи на студентската прослойката, която се смята за най-свободна, най-радикална, най-вярваща в “чудеса”, в доброто като част от обществото. Ако намерим сили да докажем тази теза или я отхвърлим, ще можем да разсъждаваме на теми за значението на мнението на всеки отделен човек и как то се отразява на демокрацията в България. Какво може да ни донесе това, само можем да предполагаме, докато не се опитаме да направим нещо по въпроса.
Истина е, че няма държава в света, където да не се е проявила корупция под една или друга форма. Корупция има и в добре развитите и утвърдили се през един дълъг период на либерално държавно строителство модерни граждански общества.Тези общества са извървяли в по-голямата си част пътя, по който едва от преди 20 гобини България е започнала да върви в нескрития си стремеж да прилича на тях.Все пак, извършваната корупция в тези държави се осъществява на основата на добре организирани и специализирани граждански представителни институции и на строго регламентиран държавен ред. Самият вид корупция в тези страни проявява тенденциозна насоченост към един друг модел на извършване на незаконни действия, самата култура е различна от българската, самото подкупване или вземане-даване с представители на корумпирания свят е в опрпеделена степен по-скрито, по-тайно, дори получаването на печалба, в съществени линии, се изкривява от напълно безкрупулния й начин на ставане в българските условия. Могат да се изредят много разпознаваеми и напълно очевидни разлики, но една от най-значимите причини за тази широкомащабна корупция в България е коренната промяна на държавната политическа система и то не в какъв да е момент, а в условията на все по-силно проявяващи се фактори – носители на безвэвратен глобален процес. Ясно е, че смяната на тогавашния тоталитарен режим е силно засегнала нечии интереси, но факт е желанието на политиците от началото на 90-те години да вървят почти уверено към построяването на либерална и модерна страна.С новата демократична конституция от 1991г. се записаха толкова много права, че реално днес – почти 20 години от началото на прехода спазването и отстояването поне на половината от тях в съотносимия им начин на разбиране и упражняване в западните страни ще е истинско постижение за България. Не искам да бъда краен в коментара си, но в България наистина върви или според някои вървеше процес на демократизация, но под дирижирането на един политически елит, на който като че ли му се понрави, отчасти умело, да подхранва очакваните надежди на българския народ за по-добър живот, за справедлива конкуренция, за ново място и стабилни позиции на страната ни в международните отношения и т.н.
Днес ще бъде, реално погледнато много, добре да се активизира по-отчетливо българското общество. То не е в прекия смисъл на думата гражданско общество – няма необходимата смелост, чувства се низвергнато в собствената си държава, отказало се е да бъде политически активно, показва слаба и нерешителна позиция по въпроси, които лично го засягат. Причините за подобно поведение са много и известни. Институциите – правителствени, неправителствени организации и други, твърдо класифициращи себе си като структури с базисната функция да представят интересите на народа, осъществяват ролята си на много ниско равнище. Защо това е така? Една от потенциалните причини е в отсъствието на точно регламентиран подбор от начини за справянето на тези представителни институции на народа с цялата тази нестабилна среда, чиято неотменна част и те самите постепенно стават. На практика се образува една предвидима отвън, да речем от ЕС, обстановка, в която всеки казва, че се бори с нещо нередно и незаконно, но релни резултати почти няма или се постигат изключително трудно. Как при подобно положение българите да повярват във възможността, че ще се отърват, видите ли, много бързо от всички негативни фактори, които пречат на страната да се превърне наистина в демократична, модерна и правова държава.
Подкрепям колегите, че е необходимо българите, в частност студентите и всички останали млади хора, желаещи да живеят, работят и строят новия модерен облик на България, да се активизират срещу ширещата се между самите нас порочна корупционна практика във всички сфери в обществото под една или друга форма. Младежкият потенциал е много важен и той трябва да се използва разумно и съобразно необходимите потребности в дадена ситуация на цялостно обществено негодувание, поради видимостта, че нещата се развиват и подреждат не както те очакват. Не искам да бъда песимист, но според мен много малко са младите хора, които мислят за по-конкретни, отнасящи се цялостно за обществото проблеми. Единици от тях осъзнават настоящите проблеми на заобикалящатна ги действителност като свои – сега или утре. Повечето от тях са принудени да мислят по посоката на всеки да се оправя сам, както намери за добре – такава е съществуващата нагласа. Твърдя, че българските студенти за още дълго време няма да приличат дори и в най-незначителните черти, проявяващи се в стимула да се променят нещата категорично в тяхна, справедлива и заслужена полза, на студентите от Франция, Гърция или от някоя друга демократична страна. Може би е небходимо да се изградят определени институции, които да започнат усилена дейност по посока на постепенно елиминиране на първоначално най-лесно отстранимите негативи в обществената среда, но ще им бъде трудно да разрешават проблемите в тяхната дълбочина, в тяхната основа. Възможна причина ще се окаже и самото разбиране за ситуацията, различни варианти за разрешаването й, невъзможността на хората да обединят заедно усилията си, а дори и да го правят понякога, то действията им вероятно ще са неуверени и спорадични.Необходимо е и време за промяна в ценностните нагласи на самото общество, да се избият от главите на хората определени илюзии и други подобни неща, пречещи им да действат заедно, рационално, отговорно и уверено.Българинът явно не е свикнал да чака времето на необходимата промяна. Това неминуемо често пъти води и до абстрахиране от случващите се неща около тях в момента, което е съпроводено и от отслабване на стимула да се направят значителни действия срещу каквото и да било негативно нещо в обществото от което са неразделна част и те самите.
Здравейте,
случайно попаднах на този сайт и много се радвам, че сте направили реален опит да създадете студентски клуб на политолога и ви поздравявам. присъствала съм на два подобни опита, но без особен успех, поради ниска активност и други странични фактори. Пожелавам ви много успехи и да постигнете чуваемост сред консервативните академични и /не само академични/ среди.
Това, което ме впечатли, макар, че тръгнах да чета за корупцията, е няколко реда от коментара на Марин Бойчев, които ги копирах тук.
Къде е тогава активната студентка общност? Отговорът е прост. В меката на студентщината в Студентски град, върти алкохолни напитки и яко тръска гюбеци, докато следващият, бъдещият – прокурор, съдия или полицай стои с учебника в ръка в стаята отдолу и се опитва да научи за утрешния ден. И всичко това, за да се страхува за детето си в моментите когато не е с него, а може би и когато е. Има ли смисъл неговата кауза?
Къде очаквате да намерите активна студентска общност, като повечето студенти идват да учат в София, заради невъзможността за добра работа в техния град. Второ, повечето са приети в специалности, които не са искали да учат и естествено нямат интерес, нито към предметите, нито към професионалните проблеми и среда, към която после ще принадлежат.
Съществува и другият проблем, примерно, ако вие имате още един или два братя и сестри и се от друг град и ви се налага да работите, за да се издържате, защото родителите ви не могат да ви пращат пари, вие си търсите каквато и да е работа, стига тя да ви носи средства, и тази работа разбира се, винаги да се съчетава с лекциите ви.
Именно затова ползват студенския си статут и ходят на бригади.
По отношение на пазара на труда, голяма част от специалностите, особено хуманитарните не дават добра реализация, защото просто такива специалисти не се търсят. Например за политологията, вие учите национална сигурност, разрешаване на конфликти, теория и история на международните отношения – все интересни предмети за тези, на които им харесва да учат политология – с подобна ескпертиза отидете в транснационална корпорация или банка- места, за които се твърди, че се получава голяма възвращаемост, и се откриете, че нямате място там или ако ви вземат ще изпълнявате административни дейности без възможности за развитие и кариера.
Това, което може да работите и е близко до специалността е в областта на /политическите/ комуникации, връзки с обществеността, протокол, човешки ресурси. Разбира се, може и в областта на мо и външната политика да си намерите дейност, но тя ще бъде или ниско платена /в държавната администрация, с връзки най-често/, или в някоя неправителствена организации.
Затова бъдещият прокурор, съдия или следовател, както казва Марин, си учи, а не си пилее времето, защото знае, че в по-голяма степен има възможности за реализация.
Освен това, юридическата общност е по-сплотена и си “държи на качеството” на образование. Например, в магистърските програми по политология се допускат да кандидастват и ги приемат кандидати, завършили всякакви сродни хуманитарни специалности и после те придобиват същата квалификация като тези, които са учили 5 години. По същия начин стои въпроса и с икономическите специалности, даже там напливът е по-голям, заради по-големите възможности за реализация.
Трябва също така да добавя и важния въпрос за /липсата на:(/ връзката между образованието и пазара на труда, няма изследвания какви специалисти ще се търсят след 15-20 години, няма кариерни консултиране, няма стажове, вече има, но пак са повечето от страна на бизнеса, пробвайте да отидете в някое министерство или НПО, освен това, искаха да сте завършили, сега вече повече може да се намери подходящ стаж, но като бях първи-втори курс трябваше да се моля на разни хора и да им внушавам, че и студентите в началото на образованието си може да свършат нещо полезно в институцията, в която са. Пък да не говорим, че в някои министерства дори не ти възлагаха никакви дейности и стажът изглеждаше като губене на време и пари, поради което повечето ми колеги ходеха на бригади. А стажът е нещо полезно.
След като поучително се отплеснах за пазара на труда, да си кажа причините според мен за ниската гражданска и студенска активност. Проблемите, с които се срещат студентите като нас на пазара на труда, оказват влияние върху занижената активност, но и самата активност от страна на обществото липсва. Както знаете, неправителствените организации трябва да играят ролята на коректив на властта, да я корегират и съветват.
Първо, голяма част от НПОтата съществуват номинално, нямат постоянен персонал, нямат ресурси за тази дейност, както и желание, което поне аз си го обяснявам поради инертността на обществото, а биват използвани от обществено известни личности останали без работа в структурата на изпълнителната власт, които твърдят, че развиват някаква дейност в полза на обществото /например Институт за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа, Институт за социална политика и др/ или на академични личности /като Институт за политически и правни изследвания и един друг за социална политика/. Не ме разбирайте криво, не крититувам създаването на такива институти – напротив те са част от “активното гражданско общество”, но критикувам голяма липса на активност от тяхна страна. Аз също работя в НПО, което се занимава с лобизъм и се опитва да корегира икономическата дейност на изпълнителната власт, но самото ни гражданско общество е слабо и без ресурси.
Самото състояние на иконимиката не предполага създаването на ресурси и в една нефункционираща икономика се развиват само дейности, без които не може /както казва един уважаван икономист в Америка с политология може да се в научноизследователския сектор, в неправителствения, в законодателния, а в България – може да имигрирате.
Успех и бъдете здрави!
ок, пишете. но когато пишете, трябва да мислите какво пишете, защото при една глупост в първото изречение, никой не стига до края. горният случай е точно такъв. Корупцията “в дългосрочен (план) погубва цели общества и страни.” И кои са тези страни, които за изчезнали заради корупция? Напоследък по-скоро се появяват нови държави, не се погубват. Едво ли СССР се разпадна заради корупция.
Корупцията е присъща на всички планови икономики, особено на тези които са в Югоизточна Европа и още на изток. Самото функциониране на системата стига до момент, в който не може да обслужи нуждите на потребителите и дефицитните стоки се крият за познати, за влиятелни личности, за партийни секретари. Луксозните стоки, в социалистическите общества, са стоки, които днес използваме в ежедневието си и не осъзнаваме, че те могат да липсват. В подобно общество корупцията не е порочна практика, а вид отношение между потребителите, както размяната на стоки в миналото и паричните отношение, по-късно.
Колкото до разпадането на СССР се дължи на група фактори, един от които е нерентабилността на плановата икономика.