Какво всъщност бе вотът на недоверие? Въпрос който трябваше да постави границите на ширещата се корупция на преден план и да се реши какво се прави по въпроса. Смелата идея, която се твърдеше, че той може да свали правителството не се реализира. Дори не можа да направи услуга на никого, защото от взаимните обвинения за корупция не можа да се разбере кой е по-корумпиран, а обратното. Разбра се, че всички са маскари. Което не е добре нито за опозицията нито за управляващите. Гледайки този опит за подобие на парламентарна демокрация, аз видях единствено едно престаряло куче което лае, но не може да хапе. Отстрани неговите стопани стоят пасивни и почти не мислят за смяната му знаейки, че ефективност могат да имат само, ако го сменят. Лаейки обаче кучето не пуска кокала. Проблема на стопаните е много голям, но те всъщност не го осъзнават. Подмяната на старото с ново куче е невъзможно в момента, защото плодовитостта на кучето пазач не води до ново поколение, което да продължи неговото дело. Вглъбено в собствената си лакомия, кучето не съумява да създаде поколение. Лакомията и властта са най-порочните чувства, които човекът притежава, за разлика от животните.
За огромно съжаление проблемът, метафорично, изразен по-горе не е основния. Други много по-съществени проблеми проличаха, но останаха неизказани. Проблемът за корупцията е много съществен проблем за целия свят, той не е типично български нито го е измислил българин. С проблеми като корупцията се занимават множество международни организации с политически и полицейски характер. Корупция можем да открием както в най-добре работещата демокрация САЩ, във всяка европейска страна и страна от третия свят.
В края на своята работна седмица депутатите ни направиха много важна стъпка, за тях самите, а именно предадоха на корупцията в България ново определение. То би спасило много хора, от политическия елит, от дълги години затвор, наравно с престъпници, които нямат нищо общо с корупцията. Може би, преекспонирането на темата в общественото пространство позволи това. Какво всъщност е корупция? Въпрос на който само експерти в борбата с подобни явления могат да дефинират точно. За подобни действия една личност може да претърпи санкции на работното място, уволнение, някакви ограничения, които да му попречат да повтори деянието си. До тук всичко изглежда добре, защото корупция е имало през турското ни робство, годините след освобождението, периода на социализма, а и през всички години на преход. Едно много точно твърдение на доц. Мария Пиргова, че корупцията в България е начин за общуване, в нашето общество. Корупция за мен е както шуробадженащината, носенето на продукти от натуралното стопанство на някой който трябва да ти извърши някаква услуга, а било то и негово задължение в работата му. Тази практика е разпространена от махленско ниво до най-високите етажи на властта. Малко са хората в България които да не са се сблъсквали с подобни практики.
Полиция, болници, администрация навсякъде се среща явлението. За разлика от здравата логика, с развитието на демокрацията в нашата страна се развиват и корупционни практики. Четвъртия вот на недоверие бе точно заради корупцията. Множество разкрити такива практики от властимащите станаха известни и периодично заливат пресата. Много от тях не ми приличат на корупция, защото да назначиш някой, за който са те почерпили с нещо, да направиш нещо, за което са те почерпили или да почерпиш, за да ти помогнат за нещо е много по-различно от това да откраднеш и то в особено големи размери. В законодателството на хан Крум крадците са наказвани жестоко с рязане на ръцете, но ако на всеки корумпиран в България се отреже ръка няма да остане работна сила, която и без това е малко. Много е страшно разтягането на понятията и влизането на криминални деяния в по-ниска степен на санкция от закона, пример е заместването на кражба с корупция.
От кога корупцията стана равна на кражба? Ами от първия вот на недоверие, когато Емел Етем “корумпира” над двеста милиона лева за наводнения, а резултати никакви и разходи за най-много сто милиона. И след четвъртия вот окончателно тройната коалиция се съгласи с наличието на корупцията, но покрай нея и много кражби попаднаха в графата, която закона ще ги съди с по ниския аршин, а не както всеки български гражданин посмял да открадне нечия частна или държавна собственост. Разбрахме, че всичките правителствата са били корумпирани, а и надеждата за бъдещето бе опорочена, защото премиера Станишев нареди “бъдещия кабинет”. Въпреки помпенето на мускули в Хисаря, за следващ мандат, той не включи себе си в бъдещия кабинет.
И корупцията и кражбата са термини които започват с “к”, ако компютър може да обърка при обработка на данни, то поне се надявам, че опита на НС и вотът на недоверие няма да замъгли преценката ни за кражба и корупция. По-важно е да не попречи на прокуратурата и съда, които боравят със закон и да не бъркат едното с другото. В противен случай справедливостта в България ще остане една неосъществима в близкото бъдеще мечта на българския народ.
——–
Марин Байчев
IIІ курс Политология
Имам няколко въпроса:Какво се променя с факта, че ние сме много добре запознати с факторите поставили нас и България “на колене”;ние се оказваме безгласното бъдеще на една рухваща, но пазеща принципите си “политическа игра”, която определя и ще определя нашия живот тук, а ние какво правим за да не е така???
Въпросът Ви е много уместен с оглед на това което се случва в България. Първото необходимо е да се промени мнението на българина, че е “безгласна буква” в политическия живот на страната си. Второто е гражданите да получат необходимата гражданска подготовка, за да може да се изгради ефективно гражданско общество. Третото е да се пригодим към пазарните принципи и демократичните такива. Тези са трите основни според мен. Може още много да се напише по въпроса и той да премине в дълга дискусионна тема. Идеите за създаване на дебат по тези теми в студентски и младежки среди са добра практика, но за съжаление трудно се организират. Въпроса е да решим, че няма повече да сме “на колене” и да направим нещо, когато арогантен министър се подиграва с държавата или всеки друг около нас независимо къде. Когато спрем да коленичаме и да се възхищаваме на крадците и да омаловажаваме успехът на другите, ще можем да мислим свободно и няма да сме роби на системата, а като част от цялото ще определяме политическия си елит и дневния ред, но за съжаление не сме толкова добре ограмотени в тази сфера все още. Тези процеси са продължителни, но интензитета зависи от нас самите, не специалност Политология или СУ, а всички млади хора които искат да живеят в България и да се гордеят с нея.
Ася, според мен ясен отговор на въпросите ти трудно може да бъде даден… Ако трябва да се започне от някъде, то може би най-добре ще е да се взрем в собствения ни политически елит, който може и да се е разделил на n брой партии, с уж различни политически доктрини, но всъщност е наследник на една единствена, добре позната на всички, партия – БКП. Поколението, което сега ни управлява е все още твърде тясно свързано с безидейността и наивната еуфория на ранния български преход. Колкото и да се реформира, колкото и нови лица да влизат в българската политика, било то всякакви евтини популисти, като мутроподобни Бойковци или Волно изперкали ксенофоби, те малко или повече са свързани с елита отпреди ’89 година (с някои изключения). Така че от една страна – настоящия елит ще трябва на първо време да се обнови в достатъчна степен. А това няма как да стане, ако в политиката не влизат нови и кадърни кадри, които за съжаление се намират много малко…
От друга страна, няма и как в голямата игра да влизат такива кадри, ако няма една достатъчно висока политическа култура у бъгарина и желание за промяна… Апатията и индиферентността в българския избирател при последните няколко избори, са основна характеристика. Все повече хора се отчуждават от политическия процес, като мислят че нищо не могат да направят, за промяна на статуквото. Това обачер не е вярно… всеки глас е ценен! Ако българското общество се стимулира да бъде активно, то определено ще имаме и съществена промяна в положението.
Е, ни какво имаме всъщност – настоящата управляваща класа има интерес статуквото да бъде запазено. Но не ме разбирайте погрешно – визирам и управляващата, и т. нар. “опозиционна” класа. Всеки се стреми към властта без да има достатъчно ясна концепция какво трябва да прави. Не че нещата са прости и има магическа формула за справедливо подобряване на положението – напротив, за устойчиво развитие на България, и справедливо преразпледеление на националното богатство са необходими комплексни и твърди мерки в значителна част от държавните институции и икономическите отрасли. Цялостна доктрина не мога да предложа, но най-малкото, което ние, младите, можем да направим е да бъдем
активната страна – да се интересуваме от политиката, да участваме по един или друг начин в дейността на основните ни политически представители – партиите – да подкрепяме или отхвърляме стратегии за развитие, най-малко с гласа си, по време на избори, ако не и с пряка ангажираност в дейността на представителните ни институции.
Вярно, много биха казали “Ами то никой не е достоен да управлява, и затова няма да гласувам!” Според мене това е ужасно нелеп и глупав отговор за бягане от отговорност, показващ, колко е затъпял българина… Болезнено ми е да го призная ама за съжаление е така! Имам много познати които не гласуват, а също имам и такива, които гласуват, ама не знаят за какво всъщност гласуват! Предполагам че не съм единствения в такава ситуация… Според мен е необходима и по-силна политическа просвета на населението, като се започне още от училищата… Процеса е ужасно сложен, но ако могат да му се обобщят основните елементи той би трябвало да включва: значителна подмяна на елита във всички партии и премахване на партиите-джуджета, създадени с цел задоволяване на личен интерес; стимулиране на активна гражданска позиция, чрез политическо обучение и обективни медии; съществена промяна и най-вече прозразност в много сфери на обществено-политическия живот, каквито са партиите и държавната администрация. Все си мисля че съвременните млади хора, могат да окажат своето влияние въху всичко това с гореизбоените легитимни политически средства.
и още един съвет…защо не боравите с термини, защо не боравите с теории. ако не пватие това, все езно сте загубли 4 години, заза имате диплома за политиканстване на по чашка. това е разликата от всенародния разговор за политика и вас – политолозите. вие трябва да говорите с термините и теориите на науката си и с тях да създавате смислени тези и хипотези.
Относно коментара на Ivo.
Аз не съм журналист и нямам за цел да се събирам в едно изречение, ако го направя то ще звучи прекалено експресивно и ще е подобно на това което ни залива всеки ден по медиите. Но съм съгласен с критиката, защити е градивна.
Трудно се борави с теории в условията на случващото се в Българския политически живот. Теория на корупцията, на кражбата, на лъжата все още няма или поне аз не съм чувал. Липсата на ясна политическа цел, множеството наболели проблеми, които трябва бързо да се решат, дава слаби резултати. Кои са приоритетите на България, след членството и в ЕС? Много са, но не открояваме основното, корупция или кражби, престъпност или фондове, образование или здравеопазване, съдебна система или МВР. Трябва да се поеме по един път решително и да се знае, че ще има и жертви, но успехите ще са повече. Не може да се реформира всичко наведнъж. Теорията идва когато има достатъчно натрупани знания идващи от опита, без значение добър или лош е той. Когато създадем гражданско общество, политическият дебат ще премине на ниво общност, каквато трябва да е и неговата същност. А днес политиката се свежда до ежедневните въпроси, защото хората си мислят, че държавата е длъжна да им “регулира” неволите.