Независимо и суверенно Косово

Албанското мнозинство и неговото желание за независимост е вече факт, от вчера 17. 02. 2008г. Косовският парламент гласува декларация за независимост, която бе приета с пълно мнозинство. Същността на декларацията е съобразена с Плана Ахтисаари, който бе представен преди около половин година. Разминаването на теоретичния смисъл на плана и това което ще се изгради както държава и нейния статут са две различни неща. По наблюдение на Робърт К. Остин след представянето на Плана Ахтисаари, населението на провинцията харесва повече идеята за право на герб, знаме, дипломатически статут на областта, а условията за парламентарно представителство не са толкова дебатирани. “Метежът на улицата”, ако мога така да се изразя е малко по-различен от осъществяването на тези теоретични програми на различни международни организации. Въпреки, че акцентът на косовските лидери бе върху стриктното изпълнение на Плана Ахтисаари, а той предполага непропорционално разпределение в парламента, което да дава възможност на всички малцинствени групи да участват в съставянето на политиката на областта.

Международната общност сякаш дълго очакваше това събитие. Опасността от Сръбска агресия се смяташе за големия “препъни камък” на всичко, което рано или късно се очакваше да се случи. От страна на Сърбия вчера не се забеляза нещо което да направи впечатление за наличието на последващи действия, които да накажат отцепилите се. Въпреки, че малко страни ще стоят безучастни, ако част от тях прояви подобни претенции, но Сърбия показва, че се е променила след Милошевич и не би искала това да се повтори.

Вътрешно политическите настроения в Сърбия също съдействаха за обявяването на независимостта на Косово. След загубата на националиста Томислав Николич и победата на проевропейски настроения Борис Тадич, сръбското общество показа своята воля за решаване на проблема и за поемане по пътя на Обединена Европа. Втората причина за развитието на ситуацията по този начин са опасенията на сръбските политици от едно прекалено нараснало албанско малцинство със сериозно представителство в сръбския парламент. Тази идея бе споделена от професор Божидар Димитров и върху нея трябва да се помисли, защото тя не е изразена гласно от сръбските политици, но е част от вътрешно политическата действителност на Сърбия.

По-голямата част от международните играчи, които имат най-голямо значение, като ЕС и САЩ биха подкрепили подобна стъпка за самостоятелно Косово. Проблемът всъщност не е толкова проблем със статута на Косово, а какво може да породи това в пъстрия на етноси и малцинства балкански регион. И затова позицията на САЩ и ЕС е в тази плоскост, как да се признае Косово, така че да не доведе до решаване на един проблем, и започването на няколко нови. Затова позицията на ЕС, която се очаква да излезе официално днес, но и първите реакции бяха запазване на спокойствието в региона, подобна е и позицията на САЩ. Различията в мнението на другия голям играч в региона е криещо опасности, а това е Русия, която винаги е претендирала за влияние в региона, донякъде те са основателни, защото енергийната зависимост на региона е в ръцете на икономическите и енергийните проекти на Русия. Позицията на хладни отношения са нормални или поне допустими, но нажежаване на напрежението в региона би довело до много лоши последици. Някой трябва да напомни на Русия, че това не е вече Югославия.

Опасността от неблагоприятно развитие на този дългоочакван момент не е преминала, а статута на Косово тепърва ще се определя. Международната общност ще произнесе своето мнение в следващите дни и месеци. А до тогава само можем да се надяваме на благоприятно развитие на проблема.

——–

Марин Байчев
IIІ курс Политология