Кратка теория за обществото
Кратка теория за обществото

Кратка теория за обществото

Какво е обществото? Как възниква то? Какво е отношението на човека спрямо него? Тези въпроси заемат ключово място във философската и политическата мисъл откакто такава съществува. Дали обществото е естественото състояние на човечеството, историческа неизбежност? Или то е продукт на съзнателен избор, който може да бъде преосмислен. Кое е по-важно – общото или частното? Системата или човекът? Кой на кого служи, кой може да бъде пожертван?

Впрочем, целият теоретичен спор около това дали обществото е съществувало винаги, дали е плод на божията воля, или е промяна от състоянието на естествена свобода, изглежда до голяма степен безсмислен. Човекът е социален и не може да живее извън обществото. За да докажем това, нека тръгнем от гледната точка, че по начало човекът не живее в общество. Той е напълно свободен. И – естествено – напълно сам. Няма никакви знания за окръжаващия свят, освен тези, които собственоръчно е получил. Тъй като вродена черта на всеки човек (както и на всяко биологично същество) е стремежът към експанзия, към придобиване на възможно най-много от всичко, естественото състояние на хората е перманентна война на всеки срещу всеки.

Ние не знаем как възниква обществото. Хипотезата за рационалния избор, която сега ще представя, е очевидно исторически необоснована. При все това смея да твърдя, че тя има определена познавателна стойност. Да, нямаме основания да твърдим, че хората, водени от интереса си, винаги го осъзнават рационално. Но твърде често инстинктивно те се насочват към правилното решение. И така, състоянието е война на всеки срещу всеки. Побеждават само най-силните. Но побеждават ли наистина? Каква е гаранцията, че няма да срещнат някой по-силен от тях? Или че няма да бъдат убити в съня си? Да, най изгодно за всеки човек е да граби другите, а сам да остане неуязвим. Но ако всеки изхожда от това положение, в крайна сметка другите го нараняват повече, отколкото той печели от тях. По-изгодно би било за всеки да има някаква сигурност. Гаранция, че някъде може да се отпусне, да си почине без страха, че ще бъде наръган в гърба. Необходими са правила, общи за всички. Така възниква системата.

Хората се отказват от естественото си природно право да убиват другите около тях. В замяна те получават гаранцията, че самите те няма да бъдат убити. Общо взето, това е значителна печалба за всички. И далеч не единствената! Когато хората започнат да живеят помежду си, може да се появи прекрасният феномен, наречен разделение на труда. Вече не е необходимо всеки да се занимава с всичко, необходимо за оцеляването му. Той може да си позволи да се специализира в дадена област и да получи несравнимо по-високи резултати в нея. Чрез размяна може да получи останалото. Всеки отделен човек печели значително от това сътрудничество.

Но не това е основното предимство на живота в общество. Това, което прави уникален човешкия социум, е съхраняването на опита. Още щом човек се ражда, той получава наготово това, което безброй поколения преди него са постигнали. Инструменти, жилище, облекло и какво ли още не. За своя кратък живот той не би могъл сам да открие дори една хилядна от нещата, които са на негово разположение в обществото. Това значи огромен прогрес в сравнение с естественото биологично състояние. Логично следствие е доминацията на обществото – отделните индивиди нямат никакъв шанс в конкуренцията с него (обществото може и да премахва в определена степен враждата между своите членове, но това не му пречи да бъде агресивно спрямо всички, които са извън него). Откакто възниква, обществото е обречено да остане единствената форма, под която може да съществува човекът.

Съществуването на обществото е възможно само чрез строгите правила, които са задължителни за всички негови членове. Тези правила се противопоставят на човешката природа. Човекът е естествено агресивен и експанзионистичен, а в обществото трябва да се съобразява с другите. Той е свикнал да се ръководи от своята воля, а е принуден да се подчинява през целия си живот – на законите, на властниците, на нормите за поведение. Обществото представлява посегателство срещу човешката свобода. Като следствие от това всички, живеещи в него, са подложени на постоянен стрес – конфликтът между природата си на свободни същества и необходимостта да живеят в справедлива система. Всички едри примати имат една и съща реакция на стреса – агресията. Но обществото съществува именно затова, за да ограничава агресията. Как системата успява да разреши това противоречие? По изключително елегантен начин. С помощта на карнавал.

Карнавалът е време, през което всички норми не изчезват, а се обръщат наобратно. Забраненото става разрешено. Така в средновековна Европа бедният става богат, богатият – шут. Всеки получава свободата, която му е отнета в ежедневието. След като психическото напрежение е изразходвано, хората могат да се върнат към обичайните си задължения. Средновековният карнавал разрешава проблемите на социалната структура. А как се нарича карнавалът за цялото общество? Името му е война. Насилието, което е подтискано в мирния живот, излиза наяве. Нормата “не убивай!” се превръща в своята антитеза – “убий!”. Агресията се излива навън от обществото и по този начин укрепва неговата структура.

От гледна точка на системата решението е идеално. Не само се заздравява самото общество, но се решават и редица други проблеми. Възстановява се до известна степен премахнатият естествен отбор, като по този начин се подобрява качеството на човечеството като цяло. Намалява се демографското напрежение. Нежизнеспособните общества прекратяват своето съществуване. Социумът получава силен стимул да се оптимизира – за да оцелее, едно общество трябва да може ефективно да обедини хората в себе си. Войните откриват пътя към технологичния прогрес – в ежедневието си човек се стреми към по-прости и лесни решения, но когато става въпрос за оцеляване, той винаги дава най-доброто от себе си.

За конкретните хора обаче решението невинаги изглежда толкова прекрасно. Още повече, че се появява една опасна тенденция – обществата не премахват войната на всеки срещу всеки, само я пренасят едно ниво по-нагоре. Вече не е война на човек срещу човек, а на общество срещу общество. Как може да бъде прекратено това състояние? Чрез създаването на единно общочовешко общество с общи правила за всички. Галактическата империя на земната нация. Изглежда, че това е необходимо условие за постигането на мир. Така, както само държавата може да е арбитър в конфликтите между хората, така и единната власт единствена би могла да регулира конфликтите между обществата. Но дори това да е осъществимо, дали е достатъчно условие?

Както вече отбелязахме, войната е необходимо средство за ликвидиране на социалното напрежение. Въпросът не е в това дали е добро или лошо, а в това, че друго досега не е измислено. За човека вече е невъзможно да живее извън обществото, а това значи да се ограничават природните му наклонности Натрупването на напрежение е неизбежно. Ако то достигне критична маса, задължително ще намери някакъв отдушник. Под формата на убийства, грабежи, бунтове. Обществото ще бъде заплашено от разрушение. А ако се стигне дотам, това значи гибел за хората – те не са способни да оцеляват сами. Ето защо напрежението трябва да бъде канализирано.

Стигнахме до извода, че войните не са непременно зло. Нещо повече – отсъствието на войни не е непременно добро. Прекалено дългият мир може да има по-сериозни последици за едно общество от жестока война. Дългата липса на заплаха премахва нуждата от сплотеност – обществото започва да се фрагментаризира. Отсъствието на база за сравнение кара хората да приемат мира за даденост и да не го ценят. Тъй като истинските ценности проличават единствено в критична ситуация, възниква опасността от духовна безпътица и разпространение на псевдоценности. Не е очевидно, че разрушаването на едно общество отвътре е по-малко опасно от сблъсъка му със съперник, целящ унищожението му.

Поради посочените причини войните са неизбежност и необходимост. Добрият държавник не трябва да избягва сблъсъците на всяка цена. Той трябва да се стреми те да бъдат бързи, осмислени и ограничени – тоест да преследват някаква цел. Тоталната война с право се смята за най-голямото зло от всички. По някакво причина се избягва даването на подобна характеристика за тоталния мир. Всички тези разсъждения, разбира се, са базирани на идеята за обществото като основано върху власт – монопол върху принудата. Възможно ли е общество без война? Отговорът е – да, ако е възможно общество без принуда.

——–

Димитър Златанов
II курс Политология

2 Comments

  1. бай иво

    Аз пък за първи път виждам такъв завистлив безпочвен негативен коментар.Ей Иво адски много презрение се крие в теб, това нещо само ти пречи но ти явно не го усещаш щом и тук си го проявил .Този Митко толкова много съществени неща е казал тук , но то трябва ум за да го регистрираш и сърце за да го признаеш. Докога с тия евтините борби за егонадмощие бе човеко , поне го прави но по незабележим начин, за да ти се оцени поне това усилие за префиненост

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *