Изборите в Сърбия и резултатите за европейската политика
Изборите в Сърбия и резултатите за европейската политика

Изборите в Сърбия и резултатите за европейската политика

Изборите в Сърбия са вече факт. Изминалия балотаж и високата избирателна активност показват една значителна стъпка на сръбската държава да поеме по пътя на трудната демократизация и евроинтеграция. Изборът за балотажа на кандидата Борис Тадич, кандидат за втори мандат, проевропейски настроен и Томислав Николич, кандидат на националистическата Сръбска радикална партия. Развитието на предизборните страсти и кампаниите на двамата кандидати бяха съпроводени от доста противоречиви чувства. Едно от тях беше очакването, че Николич ще победи след преднината му на първия тур.
Това може да ни покаже процесите протекли между двата тура. Приликата с президентските избори в България през 2006г. е повече от очевидна. Балотажа на Първанов и Сидеров е подобен на изминалия в Сърбия. Когато се стигна до положението да се избира президент, който е националист или демократ превеса пада на втория. Българите знаеха, че трябва да избере демократ, а не националист, въпреки, че влизането на България, в ЕС, бе почти ясно. Но едно избиране на лидер и личност като Волен можеше да доведе до някакъв скептицизъм на ЕС към България. Обстановката в Сърбия е по-различна, защото тя има перспективата ЕС, но тепърва и предстои предписъединителен период, докато България бе пред входа на голямото европейско семейство.
Поведението на избирателите в Сърбия бе показателно за желанието на по-голямата част от населението да се поеме пътя на демократична Европа, а не държавния упадък и кризата на гражданската война. Това което коренно ни различава е големия проблем на Сърбия със статута на Косово. Подобен конфликт се опитаха да представят и българските политици със засилването на етническото напрежението между малцинствата и мнозинството в България, но липсата на сериозни проблеми в тази плоскост не позволи това да се увенчае с успех.
Конфликта в Сърбия раздели обществото на две големи групи с различно мнение. Именно на това аз отдавам високата избирателна активност, а и допълнителното й увеличаване при балотажа, което доведе и до победата на Борис Тадич. Сериозността на това, с кой международен играч да се позиционира сръбската държавна политика, доведе до разделение на – Европа, към която позиция се доближава и САЩ, а от другата страна Русия. Проруската ориентация на Сърбия и зависимостта на икономиката им от Русия подсили страховете на Запада. Последните сериозни заявки на голямата източна страна за играч в европейската политика, било чрез ресурси или държави “пионки” е реалната заплаха пред независимостта на ЕС. Всичко това с оглед на случилото се в България и визитата на Путин и подкрепата на Томислав Николич, който се твърди, че е подкрепян от Русия.
Всичко това се определя от оста по статута на Косово, което бе основната ос на кампаниите на двамата претенденти. А изявлението на спечелилия изборите Борис Тадич, че ще проведе разговори с опонента си на балотажа Николич, което показва сериозното отношение на и на двамата по един от най-важните въпроси. А поведението на победения Николич, показа че признава волята на народа и победата на опонента си, въпреки, че окончателните резултати не са ясни и разликата е само един-два процента. Това го прави достоен за подобна борба, за президентския пост. А ситуацията в Българея бе далеч по-различна. Победения не спря да критикува дейността на победителя, а победителя да се хвали с победата. Тълпите на празнуващи вчера в Сърбия бяха доста показателни за желанието на гражданите да покажат позицията си в политиката на страната, следствие от което са изборните резултати. Нещо което не можем да кажем за нашите избори.
Приликите между политическите процеси в двете страни отдавам на географските, културните, демографските и други особености, като факторите на международната политика на Балканите.
Разликите приписвам на различните вътрешно политически особености и проблемите с установяването на демокрация в Сърбия, в това число се включват и безмилостните събития на военна намеса от 1999г.
Това от което трябва да ни радва е съвпадението на българската държавна позиция относно бъдещето на съседката ни, а именно евроинтеграцията й. А проблема за Косово остава нерешен, за сега. Поведението на сърбите вчера доказа, че имат желание и са склонни да направят известен компромис за решаването на проблема.

——–

Марин Байчев
IIІ курс Политология

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *