Обикновен фашизъм
Обикновен фашизъм

Обикновен фашизъм

Това есе е вдъхновено от едноименния филм на М. Ромм от 1965 г. По същество се анализира германският националсоциализъм, но сметнах за уместно да запазя оригиналното руско заглавие. Ако погледнем по-широко, това е една картина на тоталитаризма въобще.Фашизмът… квинтесенцията на злото. Най-мразеният и отричан строй, съществувал някога. Но ние знаем, че добро и зло е въпрос единствено на гледна точка. И щом фашизмът е толкова неприятен за едни, за други той ще е не по-малко привлекателен. Какво го прави толкова неустоим/отблъскващ? Очевидно той е израз в най-чист вид на определени принципи. Тези принципи предопределят неговия характер.

Името на противоречието е индивид – общество. Прастар конфликт, без съмнение. Дали обществото е ненужно бреме, куп окови, които стягат свещената и неприкосновена свобода на индивида? Или пък индивидът е просто необходимо винтче в една монументална машина? Кой заради кого съществува? Кой кому служи? Кой е по-важен и кой може да бъде пожертван? Отговорът на фашизма е еднозначен. Тоталната държава. Всемогъщото общество. Отделният човек е просто незначителен елемент от пейзажа.

Твърдят (и с определено право), че фашизмът е реакция на предмодерните традиции на правилата на модерността. Прекомерен индивидуализъм. Плурализъм на идеите. И като резултат – несигурност, липса на морал, липса на ценности. А преди е имало ценности – непоклатими, гарантиращи успех. Традициите. Впрочем, модерността, преди да се добере до идеите на постмодерния либерализъм, също твърди, че отговорът на всеки въпрос е един. Единствено правилният научен отговор! Фашизмът изненадващо успешно съчетава тези две противоречащи си тенденции. Той е твърде зачитащ традициите – макар че зачитащ е прекалено мека дума. Той възкресява цялото им минало величие и им придава нов блясък, какъвто те никога дотогава не са имали. Защото на тяхна служба е поставена съвкупната мощ на всички съвременни науки. Не е лесно да се осмисли съчетанието на тези противоположни понятия – свръхрационализъм и свръхиновативност. Освен ако не ги видим като две съставни части на единия и неделим единствено правилен път. И тъй като те са части от едно цяло, те не могат да си противоречат.

Коя е висшата ценност, в името на която се жертва всичко? Единството. Цялото е по-важно от всяка своя част. Кое е най-важното качество на всеки добър член на обществото? Верността. Верността на идеите. На обществото като цяло. На началниците. Готовността да се пренебрегнат личните интереси в името на общото благо. И тъй като то заема върховенстващо място по отношение на всеки отделен индивид, само луд или слепец би могъл да се опитва да бяга от него. Всеки, който проявява нелоялност, вреди не само на другите, но и на самия себе си. Ето защо за всеобщо благо – и за негово собствено – той трябва да бъде превъзпитан, или ако е невъзможно – унищожен.

Каква ценност представлява човешкият живот? Съвсем не такава, с каквато го надаряват лъжеучения като християнството или комунизмът. Човешкият живот е ценен точно дотолкова, доколкото той е полезен на обществото. Ако един човек е нужен на обществото, то ще се грижи за него. Ако е безполезен – ще бъде унищожен. Неговото съществуване е безсмислено – защото смисълът на всеки един отделен живот е да реализира потенциала си не сам за себе си, а в служба на обществото. Омразна ли е войната? В нея се губят отделни животи, но това не е опасно. Нови хора могат да бъдат набавени лесно. Доколкото войната увеличава силата на държавата чрез нови придобивки, тя е полезна. Доколкото тя засилва сплотеността на хората в обществото пред лицето на общия враг, тя е жизнено необходима. Това е от особено значение – всяко общество съществува преди всичко, за да гарантира оцеляване в конкуренцията с други общества. Тоест тоталитарната държава не може да съществува без враг.

Каква стойност има животът на низшите класи и робите? Ако те не се възприемат като част от обществото – никаква. Човек е само този, който е “свой”. Робите не са. Те не са хора и не биха могли да очакват от обществото да ги защити. Те съществуват единствено за да работят. Ако се появят машини, които могат да изпълняват техните функции, те биха станали излишни. Ако броят им надвишава този, необходим за работа, той трябва да бъде редуциран (с научни средства, разбира се). Макар по външен вид да наподобяват хората, робите представляват фактически неодушевени предмети. Всякакво отношение към тях, което наподобява човешкото, е напълно неуместно. Ако една лопата се счупи, добрият стопанин се опитва да я поправи, защото е вложил ресурси в нея. Но ако има цял склад лопати, получени наготово… Робите винаги идват отвън, те не са продукт на обществото. Дори и да се необходими (макар че техниката се развива…), те трудно могат да бъдат отглеждани, по-лесно е да бъдат завладени нови.

А как се раждат хората в доброто сплотено общество? Семейството, колкото и благонадеждно да изглежда от гледна точка на традицията, представлява скрита заплаха. То е социален институт, който в своята вътрешност е до определена степен независим от обществото. В него важат и други правила. Какво се стреми да направи доброто общество? Да редуцира ролята на семейството. Най-добре да го премахне изцяло. Защо собствено младите жени да ме могат да раждат здрави, чисти деца от войници, с които те едва ли повече ще се видят? Защото няма да има семейство? А нима обществото няма да замести функциите му? Нима обществото не може да възпитава? Нима то не може да дава сигурност, ценности, идеали? Нима в добрата държава всеки не е син или дъщеря на цялото общество? Когато всички са братя, няма място за неподчинение. Няма място за алтернатива. Има само един възможен начин на поведение – общоприетият. Няма изоставени, няма несигурни. Няма колебание. Всеки знае кой е, какво трябва и какво не трябва да прави.

Правилното общество има нужда от правилни хора. Правилните хора се осигуряват чрез правилно образование. Ако държавата има монопол върху училищата, литературата, медиите, изкуствата, тя може да използва тези мощни инструменти, за да моделира хората по какъвто начин сметне за необходим. Тоталитарното общество е общество на ценностите. Има само едно уговорка – ценностите са еднакви за всички и са усвоени още в детска възраст. Може да се поспори колко от индивидите наистина разбират тези ценности и колко просто ги възприемат, защото няма алтернатива. Важното е, че всички ги приемат. Тези, които се стремят да разбират обаче – те са опасни. Защото може да им хрумне идеята, че има и други ценности. Затова ярките личности са врагове на тоталитарния строй. Те ценят твърде много свободата, а подчинението поставят под въпрос.

До какъв извод стигаме? Тоталитарният режим няма нужда от хора. И тях той с удоволствие би заменил с машини (както, впрочем, би направило и всяко общество, а и въобще всяка система). Подчинението изглежда твърде пасивна ценност. И все пак… за съжаление, всичко както винаги може да бъда погледнато от различни страни. За тези хора, в името на които тоталитарната държава се обявява, че съществува, тя наистина е оптималното решение. Никаква отговорност, никаква несигурност, хляб и покрив за всички, образование, забавления, култура, общи идеали. Ако направим проучване сред хората на улицата, над 90 % биха казали, че това изчерпва всичките им желания.

Интелигенцията и творците, разбира се, се врагове на тоталитарния строй. Като ярки индивидуалности, те могат да бъдат всичко друго, но не и еднакви – следователно те са врагове на режима. Възможен ли е фашизъм с интелигенция в него? Оказва се, че да. Ако тя го е създала, за да използва масите в свой интерес. Защото, независимо от помпозните декларации, фашизмът никога не е рожба на народа. Той не е създаден за неговото благо. Фашизмът е просто един инструмент, чрез който една сплотена група от управляващи може да използва цялото общество в своя полза. И, нека не го забравяме, той е един изключително ефективен инструмент.

——–

Димитър Златанов
II курс Политология

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *