На 27 ануари 2008г. президентът на Република България Георги Първанов за първи път изказа своето мнение относно политическата система в България и решително се намеси в българския политически живот. В произнесената от него реч, проличаха много добри идеи, които на пръв поглед изглеждат ефективни от политическа гледна точка. Георги Първанов поиска от правителството мажоритарна система на гласуване, промяна в Закона за политическите партии, увеличаване на правомощията на държавния глава, което включва възможността той да свиква референдуми. Мнозина побързаха да коментират решенията на президента без да се опитат да вникнат в тях. Враговете на президентската теория за бъдещето развитие на политическия живот изразиха мнението, че премахването на пропорционалната ситема ще доведе до катастрофа, която ще бъде пагубна за България. Те обаче не отчетоха факта, че българската политика се е фрагментирала дотолкова, че е невъзможно да се поеме един твърд политически курс, който да е съпроводен от съответните радикални реформи в много от сферите на обществения живот в България. Мажоритарната избирателна система ще позволи на управляващите партии да изпълнят своята политическа платформа. Разбира се от друга страна, въпросните партии ще бъдат избирани с не дотолкова голямо мнозинство. Затова, ако президентската идея се осъществи, трябва да има мащабна информационна кампания, която да информира българското население. Изборът наистина трябва да е точен, защото в противен случай наистина би могло да стане катастрофа. Проблеми от промените определено ще изпитат малцинствата. ДПС няма да има сегашната си сила и влияние в българската политика както досега. Това може да доведе до междуетнически конфликт, но едва ли би се стигнало до там. Фактът, че ще се намали влиянието на една по-скоро етническа партия (макар и конституционно призната) е положителен, но сега не е нито мястото, нито времето да обсъждаме достойнствата и недостатъците на ДПС.
Искането на президента за промяна в Закона за партийте ще подейства благотворно, както на политическите среди така и бизнес сектора. Българските политици няма да са дотолкова зависими от финансовите интереси след като бъде забранено финансирането на политически партии от частни фирми. В такъв случай финансирането на партиите трябва да се извършва от държавния бюджет. Имаше много коментари, че така допълнително ще бъдат натоварени данъкоплатците, но все пак си заслужава парите да бъдат харчени за нещо подобно, отколкото за други неща. Да не забравяме как беше изхарчен бюджетния излишък в края на миналата догина – 1.5 милиарда лева, без търгове и то само за няма и една седмица. Промяната в закона ще спомогне и за изкореняване на корупцията. Разбира се, невъзможно е тя да бъде премахната напълно, но поне трябва да бъде ограничавана. От друга страна бизнес интересите няма да са обвързани дотолкова с политиката. Защитаването на интересите на определени кръгове от бизнесмени с политически средства ще престане и всички ще имат възможност да покажат предприемчивостта си. До колко те ще успеят ще зависи само от индивидуалните им качества (както е в нормалните страни).
Третата и може би най-решителна крачка на президента, беше да поиска увеличаване на правомощията на президентската интституция. Българският президент по своята същност е слаб, въпреки че има своите властови преимущества. Искането на Георги Първанов се състоеше в това да поиска възможността да свиква референдуми по важни държавни въпроси. Референдумите са особена форма на пряка демокрация. Те очевидно действат в една федеративна държавна система, но доколко ще са ефективни в България, само можем да гадаем. Изляха се изключително много отицателни коментари относто това искане, но те бяха неоправдани. Референдумът е нож с две остриета и в унитарната българска система неговото действие граничи с непредвидимото, но отново рискът си заслужава. Надявам се идеята на Георги Първанов да е много по-дълбока. Лично според мен, той просто иска да даде възможност на гражданите да се намесят по един или друг начин в управлението. В последно време се забелязват тенденции към заинтересованост на гражданите към политиката. Множеството протести, за които слушаме всеки ден по телевизията и факта, че на последните местни избори голяма част от гласувалите бяха все млади хора могат само да ни говорят, че българския обществен живот се нормализира, а това неотменно води със себе си и промени в политическия живот. Има надежди, че президентът просто иска да покаже на гражданите, че всъщност те са суверена на тази държава, те избират политическия елит и те решават сами съдбата си. Той може би иска българите да разберат, че в края на краищата се управляват сами и от тях завиви какво ще става за напред.
В заключение мога да кажа, че Георги Първанов направи решаваща стъпка, от която ще има сериозни последствия. Той е твърдо решен да наложи мнението си. Това е една от първите решителни крачки в българската политика от много време насам. България и българите наистина имат нужда от промяна, която да е ефективна. Разбира се рисковете не са малки, но ако не сме готови да ги поемем, положението няма да се промени.
——–
Георги Първанов
I курс Политология
Субсидиите от държавата имат и своя сериозен негативен ефект. Те водят до окопаване на партиите в публичната власт. Преди налагането на този начин на финансиране на политическите партии, те са били зависими почти изцяло от доброволни дарения и членски внос. Той е въведен с цел намаляване зависимостта на партиите от външни дарители, желаещи да увеличат своето влияние в публичната сфера. По този начин се достига и до ерозиране на връзките между парламентарните ръководства и структурите на местно равнище. По-тясното ангажиране с държавата води до постепенното отмиране на последните и до картелиране на партиите в публичната власт. По-рационално за партийните ръководства се оказва да се споразумеят с опонентите си, гарантирайки си институционални изгоди и участие във властта. Това ще окаже изключително негативно въздействие върху тяхната легитимност в лицето на народа.
Президентските прояви в неделя предизвикаха доста интересни реакции в тези, които не бяха запознати с политиките предложени от него. Защото несъмнено те не са изблик на това което е сънувал в изминалата седмица, а продукт на доста сериозна работа, не само от негова страна, но и от страна на хората помагали му в това трудно държавническо дело. Интересно, защо за пореден път “иззема” функциите на министър-председателя. Мотивите могат да се търсят на много места. Това до някъде може да доведе до нов баланс на коалицията, защото той е нов играч. Какво може да донесе промяната на подобни закони, за момента са само предположения на оценките на тези публични политики. Реалните резултати можем да ги видим само когато те влязат в действие. Подлагането има на обществен дебат и начина по който ги поднесе президента е добро начало, но само начало и доста подобни мероприятия трябва да се състоят, за да имат реалната подкрепа на обществото подобни политики.
Накратко за отделните промени. Възможността на президента да свиква референдуми не беше цялостната идея. Първанов спомена доста условно промените в провеждането на референдум, негово лично хрумване. Тава няма да доведе до повишаване на участието на гражданите по важни въпроси, а ще допринесе да се поставят и решават въпроси по удобен за него начин, но чрез референдум, кой би ги оспорил тогава. Понижаването на границата на участие под 50% води до не представителност, а утвърждаване на сегашния модел на слаба активност.
Ограничаването на политическите партии е признак на безплодността на българските политически партии и това да се харесат на избирателите, за да спечелят по-убедително мнозинство в парламента. Реално задаващите се промени в дясното пространство водят до промяна на законодателната рамка, за да може да се минимизират загубите. Парламентарните избори са през 2009г, президентските 2011г. Как ще се чувства по-удобно президента в днешната рамка на неговите правомощия или в друга, която изложи в неделя? Оставям въпроса отворен, защото не твърдя, че не е необходима промяна на закона за политическите партии и този на изборните механизми. Но неписаното никъде правило, че изборите се провеждат свободно, защото не могат да променят статуквото, ако можеха щяха да ги забранят, свети в моето съзнание като голяма червена сигнална светлина. Не могат да се забранят избори в България, членка на ЕС, но могат да се “оптимизират”.
Някой от хората присъстващи на пресконференцията се опитаха да насочат диалога към сегашните правомощия и задължения на президента и искаха той да обещае за тях за в бъдеще, но устрема на Първанов да се докаже като политик и държавник на стартфиналната права не бе скрит, а показан пред аудиторията. Желанието за оставане в политическия живот и след президентската институция вече са заявени. Показаната агресивност към малките партии в парламента, които той цитира Атака и ДСБ, бе учудващо за мен. Дано прекалена агресивност или надценена възможност не му попречат. Сега всички сме в очакване на отговора на министър-председателя…
Марин Байчев
Аз искам да защитя едно различно мнение, по- скоро негативно. Като цяло медийната изява на президента според мен бе по-скоро проява на политически маркетинг отколкото на реален политически диалог с гражданите (защото разбира се тази пресконференция не цели народното събрание и министерски съвет, като слушатели, а гражданите). Смятам че Президентът не отговори в достатъчна дълбочина на въпросите поставени от зрителите. Заемаше традицонната си умерена позиция с противиречаши си твърдения, за рзаширяване максимално на спектъра от съгласни с него.
Що се отнася до предложението за рефарендум смятам, че нивото на политическа социализация и култура на българските граждани не е достатъчна за да им се поставят въпроси от специално политическо равнище. Референдумите биха били на най-общи теми, а в случай на ясна перспектива за европейско бъдеще пред България обезсилва такива въпроси. С тов си правомощие президентът би могъл да насочва общественото мнение и да делегитимира правителствата за вбъдеще, оттам да се стигне до политическа конфронтация и нестабилност на държавата. Аз лично смятам, че референдумите като форма на пряка демокрация не са особено подходящи за нашата страна, именно поради спецификите на политическат ни култура, която е по-скоро пасивна и повърхностна. Имайки впредвид и не достатъчно обективните и задълбочени анализи в масовите медии( Труд, 24 часа, БНТ и др.) смятам че гражданите не биха били компетентни да изразят мнение по конкретни въпроси и в този смисъл без да разбират да легитимират нечии властови представи.
Президентът Първанов направи един популистки ход, скойто търси “хигиенизиране” на накърнения от папката Гоце, снимките с Кадафи, “баща на тройната коалиция” и др. негови ходове имидж.