България в последните дни освен, че беше в центъра на международните погледи, поради визитата на руския президент Владимир Путин, преживя доста бурни страсти във вътрешнополитическия си живот. Много хора бяха против визитата на руския президент, за съжаление това не бяха само еколози и любители на американските екшън филми, а народни представители и хора олицетворявали държавната власт на Република България. За пореден път управляващите успяха да покажат на избирателите които са гласували за опозиционерите им как са пропилели гласа си. Резултата е подписването на договори между двете “братски” страни. Колко братски само времето ще покаже. Прехвърчаха искри и по тази линия на отношенията ни с Русия от край време. Дали те се възползват от нас и какъв ни е интереса да сме с тях, а също и най-интересното, че напускаме ЕС и подаваме молба за членство в СССР. И в крайна сметка, защо бяха всичките тия анти-настроения и изблици на ненормалност? Договорите бяха подписани, за АЕЦ Белене, за Южен поток, за Бургас-Александруполис и за културни взаимоотношения между двете страни. Какво лошо има във всичко това, освен че плановете да се подкопае правителството ще придобият ефекта на бумеранга, за тези които бяха против. Идването на държавен глава, на която и да е страна, трябва да се приема с уважение от хората в парламента. А след като той дойде с шефовете на най-големите енергийни компании в Русия, премиера и бъдещ президент най-вероятно. Визитата премина успешно и България разполага с 50% от предстоящия да се изгради Южен поток.
Нещо интересно дойде от западните, задокеански партньори. И по-интересното е представител на Демократическата партия в САЩ, който в праймтайма на Бтв ни призова да излезем на национален референдум и да защитим пускането на АЕЦ Козлодуй. Новината дойде малко шокиращо в Шоуто на Слави. Председателя на Световната атомна организация, г-н Джон Рич, похвали българските ядрени експерти и усилията на България да осъвремени затворените блокове на централата си. Според него ЕС е прибързал в оценката на руските ядрени реактори, като е възприел едно старо виждане за тях и опасностите които могат да причинят. Заедно с партньорството на северноамериканска компания за атомна електроенергия и желанието на България и нейните граждани, подразбра се и за американската подкрепа, ЕС може да позволи пускането на блоковете на АЕЦ. Американския представител е бил на висок пост в администрацията на Клинтън, но не пожела да потвърди своето предназначение при евентуална победа на Хилъри Клинтън. Опасенията му за раздвоенията в демократическата партия между първата жена президент и първия цветнокож президент, може да изиграе шега на демократите. По този начин американците за пореден път ни показаха както методите и възможностите чрез мека сила да убеждават партньорите си в собствените си интереси, чрез американски телевизии по целя свят, така и общата идея за която всички работят, за американската идея, без значение партия и президент.
Големия въпрос за България е как тя ще се възползва за пореден път от шанса даващ и нейното геостратегическо положение. Дали ще е мястото където студената война свършва и територията на която интереси имат САЩ, Русия, ЕС се срещат или ще се свие в черупката си и ще приеме положението за продължението на студената война, само на нейната територия. Защото американски военни бази, руски газопроводи, петролопроводи, европейско членство, пред вида на нестабилните ни западни съседи, а и южните и северните съседи, можем да изглеждаме като лидери, стига да не се затворим в несъвършенствата си и да проспим момента. Всичкото това преплитане на интересите на международните големи играчи ни дава сигурност, приток на чужди инвестиции и най-важното прекрасна възможност да се развиваме, въпреки и “малка” държава, каквато сами се определяме, ние може да сме важен фактор в геостратегическата политика.
——–
Марин Байчев
IIІ курс Политология
Няма никакъв спор, че България е с важно геостратегичесно значение. Тя винаги е била средоточие на териториални претенции и всякакъв вид интереси било от страна на неините съседи, било от страна на великите сили. Този факт историята много убедително го подчертава. Дори и в условията на протичаща и задълбочаваща се глобализация България има с какво да бъде интересна на другите страни.Страната ни няма как да остане изолирана от международната сцена – тя има редица политически, икономически, културни и прочие взаимоотношения с голям брой страни, а и е равноправен член на ЕС. В съвременните условия на развиваща и изявяваща се “трета вълна”, на Итернет и т.н., е много трудно и на практика невъзможно една страна да остане изолирана в икономическо или политическо отношение от останалия свят.
Една от възможните деликатности при по-ясното формулиране на въпроса относно политическата визия на България на световно ниво, е свързано с водените външна политика и икономика. Според някои изследователи на глобализацията има две линии на проявление на последиците от този процес на построяване на новата световна система. Тези две линии са определени въз основа на този процес, а именно – тенденция към глобализиране на националните икономики на страните и съпътстваща в същото време регионализация на политиките на отделните страни. Ако с пълно основание допуснем тази концепция, то според мен България ще е необходимо да избере “златното сечение” между икономическата глобализация и политическата регионализация. Ползотворното осмисляне на това положение и предприемане на бъдещи действия от страна на България, а по-точно – привличане на всякакви значими чуждестранни инвестиции и провеждане на внимателна и гъвкава външна политика спрямо съседите и другите страни, ще доведе постепенно до големи печалби за страната ни във всяко едно отношение. В един глобализиращ се свят, където националните суверенитети са значително застрашени от мощни икономически и политически играчи от световно ниво, малка страна, каквато е България, трябва задължително да разполага или да създаде определена стратегия за едно по-успешно отстояване на националните интереси на обществото, което тя представлява.
Относно коментара на iltempo
Мнението за въздействието на ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) в научната общност е двойствено. Разбира се, те са проводник на глобализация и “поробване”, както го наричаш ти, но те са шанс за държави като нашата да развиват икономката си, да развиват технологии, които дори и няма да познават в противен случай. За съжаление ние не сме Русия, САЩ или Китай, за да се разполагаме като лидер на световната карта. Въпреки това сме част от ЕС и това трябва да ни дава убеденост в собствените ни сили, да разглеждаме членството си в НАТО като плюс, а не като бреме. Това, че българската политическа “сила” не съумява да оптимизира ползите от подобни условия е тема на друг разговор.
Аз не смятам, че национализмът ще ни направи по-силни на международната сцена, за съжаление не мога да кажа това и за вътрешно политическия ни живот. Величието на българската държавност по времето на Първата и Втората българска държава е безвъзвратно отминала. Днес не сме регионален лидер, над три морета, но сме лидер чрез участието ни в ЕС и е необходимо да мислим за него като наша общност, а не като нещо върху което да властваме или да се подчиняваме, още по-малко да лъжем.
А според мен когато сънуваш позитивен сън, през деня си по-щастлив, докато кошмарите изнервят човека и го правят скептичен и непродуктивен. Пиша го защото смятам, че на българите им трябва малко повече оптимизъм, защото песимизма им идва в повече.